Фредерик Форсайт - Иконата

Разгърнал едромащабна карта на Московска област, Гришин подготви стратегията си за Новогодишната нощ. Основното му преимущество бе, че улиците щяха да бъдат почти празни.

В Русия Коледа не се празнува кой знае колко тържествено, но за Нова година празненствата наистина са страхотни. В следобеда на трийсет и първи декември практически е невъзможно да се работи: московчаните нарамват алкохолните си запаси и хукват към домовете или заведенията, където възнамеряват да прекарат нощта. Към три и половина следобед навън вече е почти тъмно и по скованите от студ улици могат да се срещнат само отделни граждани, забързали да докупят някое и друго шише водка.

Всички празнуват, включително и дежурните по разните служби и болнични заведения, които не могат да оставят работата си и да се приберат по домовете си. Те си носят ядене и пиене от къщи.

Гришин изчисли, че към шест часа вечерта улиците ще бъдат изцяло негови. По това време във всички държавни и правителствени учреждения няма да има жив човек с изключение на дежурните за през нощта, а към десет часа и малкото работещи няма да са в състояние да се защитят.

Първата му работа след като силите му влезеха в Москва, трябваше да бъде да затвори достъпа до града от всички посоки. Тази задача щеше да се поеме от Младежката бойна лига. Към Москва водеха петдесет и два главни и второстепенни пътя. За да ги блокира всичките, му трябваха сто и четири камиона, натоварени с циментов баласт.

Той раздели членовете на Младежката бойна лига на сто и четири групи, командвани от опитни бойци от Черната гвардия. Камионите щяха да бъдат взети под наем от транспортни фирми или отнети с оръжие сутринта на трийсет и първи декември. В определен час те щяха да бъдат откарани по двойки до съответните места и паркирани един срещу друг на пътя, така че да блокират движението.

На всеки главен път към Москва, там, където минава границата на Московска област, има пост на милицията – малка будка с неколцина отегчени до смърт постови и бронетранспортьор, паркиран отпред. На Нова година в бронетранспортьора нямаше да има хора, защото екипажът щеше да празнува заедно с другите в будката. На пътя, по който Гришин смяташе да влезе в Москва, постът щеше да бъде „отстранен“. Във всички останали случаи юнаците от Младежката бойна лига просто щяха да спрат камионите си при първата отбивка откъм града и щяха да оставят милиционерите да си се напият, както обикновено. После младите бойци – по двеста в група – щяха да застанат в засада от вътрешната страна на импровизираната барикада и да попречат на евентуалните подкрепления да влязат в Москва.

Целите на Гришин в града бяха седем – две основни пет второстепенни. Тъй като Черната му гвардия бе разквартирувана в пет бази извън Москва и само един малък контингент от войници обслужваше централата на Комаров, най-лесният начин да се влезе в града бе войските да се спуснат по пет лъча. Но такава мащабна операция можеше да се координира само с множество радиовръзки, а той държеше силите му да се придвижат при пълно мълчание. Затова предпочете да ги вкара през едно място.

Тъй като основната му база се намираше на североизток от Москва, той реши да придвижи всичките си шест хиляди души, напълно въоръжени и моторизирани, в тази база още на трийсети декември и да влезе в града по главната магистрала, която започва като Ярославско шосе и след околовръстния път става Проспект мира.

Една от двете му основни цели – телевизионният комплекс в Останки но, се намираше само на петстотин метра от тази магистрала и за него той възнамеряваше да отдели една трета от хората си.

С останалите четири хиляди души, командвани лично от него, той щеше да продължи на юг, покрай Олимпийския стадион, през околовръстното шосе към самия център на Москва, за да завземе най-големия трофей – самия Кремъл.

Макар „кремлъ“ да означава просто „крепост" и всеки древен руски град да притежава свой си форт, чиито стени бележат очертанията на някогашното населено място, московският Кремъл открай време бе символ на върховната власт в Русия и атрибут на тази власт. Кремъл трябваше да бъде негов до изгрев слънце. Трябваше да обезвреди охраната и да окупира радистанцията. Иначе нещата можеха да се обърнат срещу него.

Петте второстепенни цели възнамеряваше да възложи на четирите въоръжени сили, които смяташе, че ще успее да спечели на своя страна въпреки краткото време.

Тези цели бяха Кметството на улица „Тверская“, което разполагаше с радио– и телефонна централа, откъдето можеше да бъде повикана помощ; Вътрешното министерство на площад „Житни“, което можеше да установи връзка с вътрешните войски на МВР из цяла Русия, и казармите на ОМОН в съседство; комплексът от учреждения на Президенството и Министерския съвет на и около Стария площад; базата на ГРУ и военното летище „Ходинка“, което беше идеално за спускане на десантници; и Държавната дума.