Фредерик Форсайт - Иконата

– Каква е целта?

– На Нова година, между десет часа и полунощ. Атакувате и превземате Кметството. При едно условие – никакво пиене до сутринта.

Главатарят се замисли. Колкото и да беше тъп, не можеше да не сети на какво намирисва работата: тия от Съюза на патриотичните сили бяха решили да докопат голямата плячка. Ами крайно време беше. Той се пресегна през масата и сложи ръка на пачката пари.

– Но като свършим, ще ни дадете чифутите.

Гришин се усмихна.

– С моите лични почитания.

– Готово.

Уточниха се скинарите на Движението да се съберат в градината на площад „Пушкин“ на триста метра от величествената сграда, в която се помещаваше Кметството на град Москва. Това едва ли щеше да направи впечатление някому. Площадът се намираше срещу най-големия ресторант „Макдоналдс“ в града.

„Като му дойде времето, мислеше си Гришин в колата, наистина ще видим сметката на евреите, но няма да подминем и отрепките от „Нова Русия“. Доста би било забавно да пътуват в едни и същи влакове през целия път до Ворхута.“

Сутринта на трийсет и първи декември Джейсън Монк отново позвъни на генерал Петровски. Намери го в кабинета му във вече почти опразнения щаб на МОБОП на улица „Шаболовка“.

– Още сте на пост?

– Да, дяволите да те вземат.

– МОБОП разполага ли с хеликоптер?

– Естествено.

– Може ли да лети в това време?

Петровски погледна през зарешетения прозорец към ниските оловносиви облаци навън.

– Горе в тая боза, не, но под нея предполагам, че може.

– Знаете ли къде се намират лагерите на Черната гвардия на Гришин?

– Не, но мога да разбера. Защо?

– Защо не направите малка разходка с хеликоптера над тях?

– Кому е нужно?

– Ако са миролюбиви граждани, всички помещения в казармите трябва да са ярко осветени, а вътре на топло бойците трябва да вдигат първите предиобедни наздравици в подготовка за мирните тържества довечера. Хвърлете едно око. Ще ви се обадя пак след четири часа.

Когато Монк отново позвъни, Петровски звучеше озадачен.

– Четири от казармите изглеждат затворени. Основният му лагер на североизток оттук прилича на мравуняк. Стотици камиони се товарят и зареждат с нещо. Май е прехвърлил всичките си войски на едно място.

– И защо ще прави това, генерале?

– Ти ми кажи.

– Не знам. Но не ми харесва. Намирисва ми на нощно учение.

– Навръх Нова година? Не ставай глупав Всеки руснак се напива до козирката на Нова година.

– Именно. До полунощ всеки войник в Москва ще бъде мъртвопиян. Освен ако не е получил заповед да не слага нито капка алкохол в устата си. Доста неприятна заповед, но както казах, ще има и други Нови години. Познавате ли командира на ОМОН?

– Естествено. Генерал Козловски.

– А командира на Президентската гвардия?

– Да, генерал Корин.

– И двамата са със семействата си, нали?

– Предполагам.

– Вижте, да си говорим мъжката, ако наистина се случи най-лошото, ако Комаров в крайна сметка спечели, какво ще се случи с вас и семейството ви? Нима не си струва да пожертвате една нощ? Да позвъните тук-там?

Щом затвори телефона, Джейсън Монк разгъна карта на Москва и областта. Пръстът му проследи района на североизток от столицата. Според Петровски се намираше основната база на Черната гвардия.

Главната пътна артерия от североизток беше Ярославско шосе, което с навлизането в града се сливаше с Проспект мира. Магистралата минаваше покрай телевизионния комплекс в Останкино.

Монк отново вдигна телефона.

– Умар, приятелю искам последна услуга от теб. Кълна ти се, че този път наистина е за последно. Трябва ми кола с телефон и номера ти там, където смяташ да прекараш нощта... Не, няма да имам нужда от Мехмед и момчетата. Остави ги да празнуват, не искам да им провалям Новата година. Само кола и телефон. А, и някакво оръжие, ако не ти представлява трудност. – В слушалката му се чу гръмкият смях на Гунаев. – Дали имам някакви предпочитания? Ами... – Той се сети за двете си седмици в замъка "Форбс". – Дали може да ми намериш швейцарски загзауер?

Два часови пояса на запад от Москва времето беше съвсем различно. Небето синееше ясно и чисто, а температурата бе едва два градуса под нулата. Механика тихо се придвижваше през гората към уединеното извънградско имение.

Приготовленията му за пътуването през Европа бяха както винаги педантични и прецизни, и той не бе срещнал никакви проблеми по пътя си. Беше предпочел да пътува с кола. По самолетите оръжията трудно минаваха за багаж, а в един автомобил човек можеше да скрие доста неща.