Фредерик Форсайт - Иконата

Можеше да разбере защо евреинът Бернщайн се е обърнал срещу него. Ако американецът наистина му бе показал манифеста, реакцията му беше съвсем естествена. Но защо генералът? Какви бяха мотивите на Николай Николаев да се опълчи срещу него? Нима не разбираше какво велико бъдеще бе предначертал той за руската армия? Нима героя от Курск и „Багратион“ наистина го беше грижа за шепа евреи и чеченци?

След интервюто в „Известия“ и забраната да се излъчват предизборните му митинги той най-после започна да осъзнава силата и размерите на заговора, който някой бе организирал срещу него.

После дойдоха проблемите с мафията на Долгopyки, след това и журналистите. Всички и без това щяха да бъдат ликвидирани. Църквата, мафията, свободната преса, евреите, чеченците, чужденците – всеки щеше да си плати по реда си.

– Четирите опита за убийство на враговете ни бяха грешка – каза той след дългия размисъл.

– Не бих искал да ви се противопоставям, господин президент, но смятам, че тактически действията ни бяха правилни. Чиста случайност е, че тримата не бяха в домовете си по време на акциите.

Комаров изсумтя ядосано. Случайност или не, последиците бяха пагубни. Откъде се беше досетила пресата, че той може да стои зад всичко това? Кой ги бе насочил? Медиите винаги бяха приемали безрезервно всяка негова дума. Защо сега го нападаха така? Пресконференцията беше пълен провал. И тия чужденци, с техните нагли въпроси. Никога през живота си не бе подлаган на такова унижение. Кузнецов винаги се бе грижил всичко да става, както той го искаше. При личните интервюта журналистите се държаха уважително с него, изслушваха внимателно думите му, кимаха с разбиране. А тоя недорасъл глупак изведнъж беше предложил да свикат пресконференция...

– Източникът ти сигурен ли е, полковник?

– Да, господин президент.

– Вярваш ли му?

– Не, разбира се. Вярвам на апетитите му. Той е подкупен и покварен, но би направил всичко за по-висок пост и плътски удоволствия. Обещал съм му и двете. Обади ми се и четирите пъти след посещенията на английския шпионин и американеца при патриарха. Разказа ми всичко най-подробно. Четохте текста на записа от втората среща на Монк с Алексей II. Именно тези заплахи ме наведоха на мисълта, че трябва да ликвидираме опозицията веднъж завинаги.

– Смяташ ли, че наистина ще посмеят да се опълчат срещу нас?

– Мисля, че е възможно. Картите вече са на масата. Онзи глупак Марков знае, че не може да спечели срещу вас, но би могъл срещу Зюганов. Генералите от милицията явно са се досетили какво им готвите. Със слуховете за финансова връзка между Съюза и мафията могат да скалъпят всякакви обвинения. Да, смятам, че биха могли да се опитат.

– Ако беше на тяхно място, какво щеше да направиш?

– Същото. Когато свещеникът ми разказа какво са си говорили патриархът и секретарят му, докато им е сервирал, първата ми мисъл бе, че не може да е вярно Но колкото повече мисля, толкова по-възможно ми се вижда. Утрото на първи януари е идеално време. Кой не е пиян от предишната нощ? Има ли някъде будни войници? Кой може да реагира бързо и решително? На сутринта след Нова година повечето руснаци не могат дори да стоят на краката си – освен ако не са били държани цяла нощ в казармите без капка водка. Да, възможно е.

– Какво искаш да кажеш? Че с нас е свършено? Че всичко, което сме постигнали, е било напразно, че великият ми замисъл никога няма да се осъществи заради един паникьосан и амбициозен политик, един откачен свещеник и някакъв си издигнал се милиционер?

Гришин стана и се надвеси над бюрото.

– Нима заради това сме стигнали дотук? Не, господин президент. Ключът към успеха е да знаеш намеренията на врага. Ние ги знаем. И имаме само един изход. Да атакуваме първи.

– Да атакуваме? Кого?

– Превземете Москва, господин президент. Превземете Русия. След две седмици те така или иначе щяха да бъдат ваши. На Нова година враговете ни ще празнуват бъдещия си триумф. Войските им ще бъдат заключени в казармите в очакване на утрото. Мога да събера осемдесет хиляди души, с които да превземем Москва през нощта. Имате ли Москва, имате цяла Русия.

– Преврат?

– Случвало се е и преди, господин президент. Цялата руска и европейска история е пълна с умни и решителни мъже, които са се възползвали от момента, за да вземат властта. Мусолини превзе Рим, а оттам и цяла Италия. Гръцките полковници превзеха Атина и цяла Гърция. Без гражданска война. Само с бърз и внезапен преврат. Победителите не ги съдят. В първия ден на новата година Русия може да бъде ваша.