Фредерик Форсайт - Иконата

– Успокой се, отче.

– Не мога. Полковник, трябва да разберете в какво положение се намирам. Помогнах ви с каквото можах, защото вярвам в идеите на Комаров за една Нова Русия. Но не мога да продължавам повече. Нападението над резиденцията, днешната среща.., нещата започнаха да стават прекадено опасни.

Една стоманена длан го сграбчи за рамото.

– Вече си твърде замесен, за да можеш да се оттеглиш просто така, отче. Няма къде другаде да отидеш. Изборът ти е или да останеш един обикновен сервитьор, въпреки расото и свещеническия сан, или чакаш триумфа на Игор Комаров след двайсетина дни и да се издигнеш до висоти, за каквито не си и мечтал. Кажи ми сега, за какво се е говорило на онази среща в президентството?

– Няма да има избори.

– КАКВО?

– Всъщност, ще има избори, но без Комаров.

– Няма да посмее – просъска Гришин. – Няма да посмее да отстрани Игор Комаров като неподходящ. Повече от половината избиратели са на негова страна.

– Работата е по-сериозна, полковник. Явно генералите са настояли. Заради убийството на стария генерал и покушенията над банкера, над онзи от милицията и най-вече над Негово светейшество.

– Какво са настояли?

– На първи януари. Веднага след Нова година. Мислят, че всички ще са се отпуснали след празника и няма да бъдат способни на съгласувани действия.

– Кои всички? Какви действия? Говори по ясно, човече.

– Всички. Всички, които вие командвате. Няма да сте в състояние да се защитите. Събират войска от около четирийсет хиляди души. Президентската гвардия, силите за бързо реагиране на СОБР и ОМОН, някои от подразделенията за специално предназначение, елита на вътрешните войски, базирани в града.

– С каква цел?

– Да ви арестуват до един. По обвинение в заговор срещу държавата. Да ликвидират Черната гвардия, задържат всички, както са ся по казармите.

– Не могат. Нямат доказателства.

– Явно разполагат с висш офицер от Черната гвардия, който е готов да свидетелства. Секретарят също попита за доказателствата и патриархът му отговори точно така.

Полковник Гришин стоеше като ударен от електрически ток. Част от съзнанието му го убеждаваше, че тези безмозъчни страхливци никога няма да посмеят да направят подобно нещо. Друг глас му казваше, че може и да е вярно. Игор Комаров не беше благоволил да се кандидатира в Държавната дума. Беше партиен лидер, но не и депутат и нямаше парламентарен имунитет. Анатолий Гришин също не беше защитен от арест.

Ако наистина висш офицер от Черната гвардия беше готов да свидетелства, московският прокурор щеше да издаде заповед за арест и можеше да ги задържи в ареста до изборите.

Като специалист в разпитите, Гришин знаеше на какво са способни хората, когато изпаднеха в паника: хвърляха се от високи сгради, скачаха пред влакове, минаваха през огради от бодлива тел.

Ако служебният президент и неговият антураж, преторианската му гвардия, генералите от силите за борба с организираната престъпност, началниците на милицията – ако всички бяха разбрали какво ги очаква, в случай че Комаров спечели изборите, нищо чудно да бяха изпаднали в подобна паника.

– Върни се в резиденцията, отче – каза той накрая, – и помни какво ти казах. Вече си твърде замесен, за да търсиш опрощение от този режим. За твое добро Съюзът на патриотичните сили трябва да спечели. Искам да знам всичко, което се случва в дома на патриарха, всеки разговор, който успееш да чуеш, всяка среща, всеки посетител. От днес до Нова година.

Паникьосаният свещеник с облекчение заситни към изхода. След шест часа възрастната му майка изведнъж се разболя от сериозна пневмония и той помоли състрадателния патриарх да го пусне в отпуск, за да я гледа. Още преди да се стъмни, Отец Максим Климовски вече пътуваше с влака към Житомир. Беше направил всичко, което бе по силите му. Изпълни и преизпълни поставените му задачи. Но архангел Михаил и всичките му ангели-хранители не биха го задържали е Москва нито минута повече.

Същата вечер Джейсън Монк написа последното съобщение до сър Найджъл Ървин. Лишен от компютъра си, той писа бавно и внимателно с печатни главни букви, докато не изпълни два големи машинописни листа. После, с помощта на силна нощна лампа и малкия фотоапарат, който Умар Гунаев му бе доставил, той фотографира двете страници няколко пъти след което ги изгори и изхвърли пепелта в мивката.

По тъмно извади филма и го прибра в миниатюрната му опаковка. Флакончето беше не по-голямо от горната фаланга на малкия му пръст.