Фредерик Форсайт - Иконата

Опита се да направи всичко по начина, по който бе поискал старецът, по време на последната им вечеря заедно. Присъстваха двайсет генерала, включително и Министъра на отбраната, а един от двамата московски митрополити отслужи опелото.

Старият войник бе поискал пълен християнски ритуал, затова духовниците размахваха кадилниците, а във въздуха се издигаше ароматен дим на тамян.

Надгробният паметник бе с формата на кръст, изсечен от гранит, но без изображение на починалия – само името, а под него думите: „Руски войник“.

Генерал-майор Андреев произнесе надгробно слово. Той бе кратък – чичо Коля ненавиждаше празнословието. Завършвайки речта си едновременно с прощалните думи на свещеника, Андреев положи върху ковчега червените ленти със златните звезди на „Герой на Съветския съюз“. Осем от войниците му от Таманската дивизия, които носеха ковчега, го спуснаха в земята. Андреев отстъпи и отдаде чест. Двама министри и осем генерали последваха примера му.

Когато вървяха по централната алея, обратно към портала, зад който ги чакаше колоната с лимузини, заместник-министъра на отбраната Бутов сложи ръка на рамото му.

– Ужасно – произнесе той. Това е ужасен начин да си отидеш от този свят.

– Някой ден – отговори Андреев, – ще ги намеря и те ще ми платят.

Бутов видимо се смути. Самият той бе назначен по политическа линия, животът му бе преминал по канцелариите и никога не бе командвал бойни подразделения.

– Да, ъ-ъъ, сигурен съм, че милицията прави всичко възможно.

На тротоара генералите се ръкуваха с единствения роднина на починалия, изказаха още веднъж съболезнованията си, качиха се на лимузините и заминаха. Генерал-майор Андреев седна зад волана на собствената си кола и се върна в поделението си.

На десетина километра оттам в ранния зимен здрач един дребен свещеник с расо и калимавка ситнеше по снега към църквата в дъното на Стария площад. Пет минути след него в храма влезе полковник Анатолий Гришин.

– Изглеждаш притеснен – каза тихо полковникът.

– Много съм уплашен – отвърна свещеникът.

– Не се бой, отче. Случиха се някои неприятности, но ще се оправя с тях. Кажи ми, защо патриархът замина така внезапно?

– Не знам. Сутринта на двайсет и първи са му се обадили от „Света Троица“ в Загорск. Не знам кога точно е станало. Говорили са с личния му секретар. Разбрах едва когато ми казаха да му приготвя багажа.

– Защо са го повикали?

– Научих по-късно. Били поканили отец Григорий да изнесе проповедта. Патриархът реши да присъства.

– И лично да засвидетелства подкрепата си за Григорий и мръсните му послания – просъска Гришин. –Без да каже нито дума. Самият факт, че присъства, е

Достатъчен.

– Както и да е, попитах дали ще пътувам с него. Секретарят каза, че щели да ходят само той, Негово светейшество и един от казаците за шофьор. Двете монахини бяха пуснати в отпуск до завръщането на патриарха.

– Не си ме информирал за това, отче.

– Откъде да знам, че ще се случат такива страшни работи? – проплака свещеникът.

– Карай по-нататък.

– Ами, наложи се да извикам милицията. Тялото на казака остана да лежи на горната площадка. На сутринта се обадих в манастира и говорих със секретаря. Съобщих му само, че сме били нападнати от въоръжени крадци и е имало стрелба. После обаче милицията каза друго: че нападението е било срещу Негово светейшество.

– А после?

– Секретарят ми се обади. Каза, че Негово светейшество бил много разтревожен. „Покрусен“, каза. Най-вече заради смъртта на пазача. Дойде си от манастира едва вчера. Привидно за да отслужи опелото на войника, преди да изпратят тялото на близките му.

– Значи сега е тук. Ти затова ли ми се обади?

– Не, разбира се. Заради изборите.

– Не се притеснявай за изборите, отче. Въпреки заговора срещу нас служебният президент със сигурност ще бъде отстранен още на първия тур, а на втория Игор Комаров без проблеми ще победи, комуниста Зюганов.

– Там с работата, полковник. Тази сутрин Негово светейшество ходи в сградата на

Стария площад за лична среща със служебния президент. Доколкото разбрах, присъствали са и двама генерали от милицията и други хора.

– Как разбрахте?

– Негово светейшество се върна за обяд. Обядва в кабинета си с личния си секретар. Аз им сервирах. Изобщо не ми обръщаха внимание; обсъждаха решението, което Иван Марков е взел.

– Какво решение?

Отец Максим Климовски трепереше като лист. Пламъкът на свещта в ръцете му хвърляше отблясъци по лицата на Богородица и Младенеца на стената.