Фредерик Форсайт - Иконата

След тези думи Монк затваряше телефона. Седемте московски журналисти останаха като гръмнати. Когато се посъвзеха, всеки се втурна да проверява чутото.

Леонид Бернщайн беше извън страната, но от двете частни телевизионни станции веднага изтече информация, че промяната в програмната политика е била продиктувана от банковия консорциум, който ги финансираше.

Генерал Николаев беше мъртъв, но „Известия" отпечата извадки от последното му интервю под огромното заглавие: „Затова ли умря той?“

Шестте акции на МОБОП в складовете и казиното на Долгоруки бяха известни на всички. Само патриархът продължаваше да се крие в манастира "Света Троица" в Загорск и не можеше да потвърди, че и той най-вероятно е бил набелязан като враг на Съюза на патриотичните сили.

Няколко часа по-късно централата на Игор Комаров отвъд булевар "Киселни“ вече беше под обсада. Вътре положението граничеше с паника.

В кабинета си Борис Кузнецов, пресаташе и съветник за връзките с обществеността, седеше, съблечен по риза с потни петна под мишниците си, пушеше цигара след цигара, при положение че бе отказал пушенето още преди две години, и отчаяно се опитваше да се справи с телефоните, които не спираха да звънят.

-Не, не е вярно – крещеше той в отговор на всеки въпрос. – Всичко е една злонамерена лъжа, долна клевета. Ще предприемем съдебни действия срещу всеки, който се опита да я разпространи. Не, няма връзка между Съюза и която и да било мафиотска групировка, нито финансова, нито никаква. Като човек, решен да прочисти Русия от престъпниците, Комаров... Какви документи се разследват в момента от МОБОП?... Няма от какво да се притесняваме... Да, генерал Николаев наистина изказа някои резерви към нашата политика, но той беше един стар човек. Смъртта му е трагична, но няма абсолютно нищо общо... Как можете да твърдите, че... Всяко сравнение на Комаров с Хитлер ще бъде повод веднага да се заведе дело за обида... Какъв висш офицер от Черната гвардия?...

В кабинета си полковник Анатолий Гришин се бореше с друг проблем. Целият му живот като служител във Второ главно управление на КГБ бе преминал в издирване на шпиони и предатели. Монк несъмнено бе причинил сериозни щети. Но тези нови обвинения бяха още по-страшни: висш офицер от неговата елитна и вярна до фанатизъм Черна гвардия да е станал предател. Та той беше избрал всеки един от шестте хиляди бойци в гвардията. Висшите офицери бяха назначени лично от него. Един от тях да е християнин, мекушав мухльо, и то точно сега, когато върховната власт вече е почти в ръцете им? Не можеше да бъде!

От друга страна, не беше забравил една максима на йезуитите, която някога бе чел: кажи ми какво е било момчето до седемгодишна възраст и ще ти кажа какъв ще е мъжът. Беше ли възможно у някого от най-добрите му хора да се е събудило някогашното клисарче? Трябваше да провери. Да пресее през ситно сито биографиите на всеки един от висшите си офицери.

И какво всъщност значеше „висш“? Колко висш? Едно ниво под него – десет души. Две нива – четирийсет. Четири нива – близо сто. Проверката щеше да му отнеме много време. А време нямаше. За някакви си седмици трябваше да проведе чистка в целия си висш ешелон, да го изолира някъде и да се лиши от най-опитните си командири. Един ден виновните за тази катастрофа щяха да си платят за стореното. Как само щяха да си платят! Като се започне с Джейсън Монк. При самата мисъл за американеца кокалчетата на юмруците му побеляха върху твърдия плот на бюрото.

Малко преди пет часа Борис Кузнецов най-после успя да си уреди лична среща с Комаров. От два часа молеше идола си да го приеме, за да му предложи онова, което смяташе за най-разумно при създалата се ситуация.

По време на следването си в Америка Кузнецов беше останал дълбоко впечатлен от способността на ловката и убедителна самореклама да привлича привърженици и за най-очебийните глупости. След идола си Игор Комаров той боготвореше силата на словото и движещия се образ да убеждават, да създават илюзии, да втълпяват и в крайна сметка да преодоляват всяка съпротива. Че за тях можеше да се крие чиста лъжа, нямаше никакво значение.

Подобно на политиците и адвокатите, той си служеше със словото, убеден, че не съществува проблем, който думите да не могат да решат. Мисълта, че може да дойде ден, в който аргументите му ще се изчерпят, словата – ще изгубят въздействието си, че други, по-силни думи ще заглушат неговите и никои вече няма да вярва на онова, което той и лидерът му говорят, не се вместваше във въображението на Борис Кузнецов.