Фредерик Форсайт - Иконата

Вместо патриарха обаче нападателите завариха на горния етаж само дебел свещеник с прогизнала от пот нощница, който пищеше: „Какво правите!?“

– Къде е Алексей? – изръмжа един от мъжете в черно.

– Замина – запелтечи свещеникът. – Отиде в манастира „Света Троица“.

След като претърсиха къщата и се увериха, че патриархът и двете монахини ги няма, убийците зарязаха тялото на казака и си тръгнаха.

В самотната къщурка край магистралата за Минск яха изпратени само четирима души. Единият почука на вратата, а другите се скриха в сянката на дърветата.

Отвори старият Володя. Мъжът пред вратата моментално го разстреля в гърдите и четиримата влязоха вътре. Хрътката изхвърча от дневната и се хвърли върху първия, който ѝ попадна. Той вдигна ръка да се предпази от кучето и впи зъби в плътта му. Вторият отзад веднага му пръсна черепа.

Пред догарящия огън стоеше възрастен мъж със засукани бели мустаци. Той насочи армейски „Макаров“ към четиримата пред вратата и стреля два пъти. Единият куршум заседна в дървената рамка, а другият покоси онзи, който току-що бе убил кучето.

Миг по-късно три куршума пронизаха стария генерал право в гърдите.

Умар Гунаев се обади малко след десет сутринта.

– Току-що влизам в офиса – каза той. – Навън цари страхотна суматоха.

– В смисъл?

– Кутузовски проспект е отцепен. Не можеш да се разминеш от милиция.

– Защо?

– Снощи е имало нападение в някакъв блок на висши офицери от милицията.

– Доста бързо пипат. Ще ми трябва безопасен телефон.

– Какво му е на този?

– Може да бъде проследен..

– Дай ми половин час. Ще пратя хора.

В единайсет часа Монк вече бе настанен малкия офис на таен склад, пълен с контрабанден алкохол. Телефонният техник тъкмо довършваше работата си.

– Свързал съм го с два други поста – каза той, кимвайки към телефона. – Ако се опитат да го проследят ще стигнат до едно кафене на три километра оттук. Там са наши хора. Ако ги подминат, ще отидат при телефонна будка надолу по улицата. Дотогава вече ще са ни уведомили.

Монк започна с домашния телефон на генерал Николаев. Обади се мъжки глас.

– Дайте ми генерал Николаев – каза Монк.

– Кой е? – попита гласът.

– Бих могъл да ви питам същото.

– Генерала го няма. Кой се обажда?

– Генерал Маленков, Министерство на отбраната. Какво става там?

– Извинявайте, генерале. Тук е инспектор Новиков от отдел „Убийства“ на Московската милиция. Боя се че генерал Николаев е мъртъв.

– Какво? Какво говорите, за Бога?

– Нападнали са го снощи. Най-вероятно са били крадци. Убили са генерала и прислужника му. Кучето също. Жената, която чисти, ги е намерила малко след осем часа.

– Не знам какво да кажа. Той ми беше приятел.

– Съжалявам, генерал Маленков. Времената са...

– Вършете си работата, инспекторе. Ще уведомя министъра.

Монк затвори телефона. Значи нервите на Гришин не бяха издържали. Точно това бе целта му, но не можеше да си прости, че не е сломил твърдоглавието на стария генерал.

Той отново вдигна телефона и позвъни в централата на МОБОП на „Шаболовка“.

– Свържете ме с генерал Петровски.

– Той е зает. Кой се обажда? – отвърна телефонистката.

– Прекъснете го. Кажете му, че става дума за Татяна.

След десет секунди генералът вече беше на телефона. В гласът му се долавяше тревога.

– Петровски.

– Аз съм, късният посетител.

– Дяволите да те вземат! Помислих, че нещо се е случило с детето.

– Изпратихте ли ги извън града?

– Да.

– Доколкото разбрах, домът ви е бил нападнат.

– От десет души, маскирани и въоръжени до зъби. Убили са трима войници на ОМОН и иконома ми.

– Търсили са вас.

– Естествено. Последвах съвета ти. Живея в поделението. Кои са били, по дяволите?

– Не са гангстери. От Черната гвардия са.

– Главорезите на Гришин? Защо?

– Заради документите, които иззехте. Притесняват се, че ще разкрият връзката между мафията на Долгоруки и Съюза на патриотичните сили.

– Нищо не разкриват. По-голямата част са квитанции и фактури на казиното.

-Да, но Гришин не знае това, генерале. И си мисли най-лошото. Чухте ли за чичо Коля?

– Танкистът? Какво за него?

– Убили са го. Същите хора. Снощи.

– По дяволите!

– Оплю Комаров в едно интервю. Спомняте ли си?

– Естествено. Но не съм предполагал, че ще стигнат толкова далеч. Копелета! Добре че не се занимавам с политици.

– Ще ви се наложи да се занимаете. Имате ли хора в Колегиума на милицията?