Фредерик Форсайт - Иконата

– Лошо – каза Комаров.

– Много лошо, господин президент.

– Трябваше да го хванеш по-рано.

– Пази го чеченската мафия. Вече сме сигурни в това. Те живеят като плъхове в подземния си свят.

– Плъховете могат да бъдат унищожени.

– Да, господин президент. И ще бъдат. Когато станете единственият вожд в тази страна.

– Трябва да си платят.

– Ще си платят. До един.

Комаров продължаваше да се взира в него с кафявите си очи, но погледът му се рееше в друго пространство и друго време, някъде там в бъдещето, когато щеше да настъпи часът на разплатата. Двете червени петна горяха на скулите му.

– Мъст! Искам мъст! Те ме нападнаха, нападнаха Русия, нападнаха Родината. Няма милост за такава сган...

Гласът му постепенно започна да се повишава, ръцете му затрепериха, гневът помете характерното му самообладание. Гришин знаеше, че ако успее да изложи аргументите си достатъчно силно, ще го убеди. Наведе се през бюрото и накара Комаров да го погледне в очите. Бавно и постепенно животинската ярост угасна и Гришин разбра, че е спечелил вниманието му.

– Чуйте ме, господин президент. Моля ви, изслушайте ме. Онова, което знаем, ми дава възможност да обърна нещата на сто и осемдесет градуса. Ще бъдете отмъстен. Само ми дайте съгласието си.

– Какво имаш предвид?

- Ключът към контраразузнаването, господин президент, е да узнаеш ходовете на противника. Ние вече ги знаем. После идва умението да ги предотвратиш. Това вече се прави. След няколко дни вече няма да има кандидат, който да наследи трона на цяла Русия. Сега отново научаваме какво са замислили нашите врагове. Налага се пак да предложа неутрализиране и отмъщение, едновременно.

– И на четиримата ли?

– Не можем да избираме.

– Нищо не трябва да се разбере. Поне не сега. Твърде рано е.

– Нищо няма да се разбере. Банкерът? Колко банкери бяха убити през последните десет години? Петдесет? Най-малко. Маскирани убийци, разчистване на сметки става всеки ден. Милиционерът? Онези от Долгоруки с удоволствие ще свършат работата. Малко ли ченгета бяха очистени? И това вече е ежедневие. Що се отнася до стария генерал, влезли да го обират, опънал им се и хайде. Пълно е с такива случаи. Попът пък ще се окаже убит от някой от прислугата си, заловен да рови из кабинета му посред нощ. Пазачът чува, хуква да го гони и се изпозастрелват взаимно.

– Кой ще повярва на тия глупости?

– Имам човек в патриаршията, който ще се закълне, че е било така.

Комаров погледна страниците, които току-що беше прочел, после и касетката до тях и се усмихна с настървение.

– Разбира се, че имаш. Не искам повече да чувам за това. Настоявам повече да не ме занимаваш с тази работа.

– А искате ли четиримата съзаклятници да бъдат неутрализирани?

– Естествено.

– Благодаря ви, господин президент. Това ми е достатъчно.

Стаята в хотел „Спартак“ беше резервирана за някой си Кузичкин и човек с такова име наистина се регистрира в хотела. Веднага след това обаче излезе, подавайки ключа от стаята си на Джейсън Монк. Чеченците се пръснаха из фоайето, завардиха стълбището и асансьора и осигуриха на американеца безопасен достъп до стаята. Това беше възможно най-сигурният начин човек да поговори двайсетина минути по телефон, който дори и засечен, можеше да отведе преследвачите само до някаква стая в неконтролиран от чеченците хотел далеч от центъра на града.

– Генерал Петровски?

– Пак ли ти?

– Май поразбутахте гнездото на осите.

– Не знам откъде получаваш информацията си, американецо, но явно имаш добри източници.

– Благодаря. Но Комаров и Гришин няма да стоят със скръстени ръце.

– А Долгоруки?

– Той е бита карта. Основната опасност идва от Гришин и Черната му гвардия.

– Ти ли пусна слуха, че информацията е изтекла от висш офицер от Черната гвардия?

– Едни приятели.

– Хитро, но доста опасно.

– Слабото място на Гришин е в документите, които иззехте. Мисля, че те ще докажат, че мафията е финансирала Комаров от самото начало.

– В момента ги обработват.

– Вас също, генерале.

– Какво имаш предвид?

– Съпругата ви и Татяна още ли са в Москва?

– Да.

– Бих ви препоръчал да ги изведете от града. Веднага. Още тази вечер. Пратете ги далече, на сигурно място. Вие също се покрийте. Идете в поделението на СОБР. Моля ви.

Последва кратко мълчание.

– Какво знаеш, американецо?

– Моля ви генерале. Махнете се оттам. Докато още можете.