Според плановете, генерал Николай Николаев трябваше да даде серия от интервюта за пресата, радиото и телевизията, с които да подрони авторитета на Съюза на патриотичните сили и да призове настоящите и бивши войници и офицери да не гласуват за Комаров. Сред стоте и десет милиона руски избиратели имаше двайсет милиона ветерани. Щетите, които Николаев можеше да нанесе с изявленията си, бяха неоценими.
Отрязването на достъпа на Игор Комаров до двата частни телевизионни канала бе дело на банкерите, три-четвърти от които бяха евреи. Основна роля там играеше Леонид Бернщайн от Московската федерална банка. С това конспираторите, които трябваше да бъдат неутрализирани, ставаха двама.
Третата информация на Монк се отнасяше до мафията на Долгоруки. Гришин отдавна ги смяташе за измет, с която възнамеряваше да напълни концентрационните лагери в бъдеще, но за момента финансовата им подкрепа беше решаваща.
Нито един руски политик не можеше да се надява да стане президент без национална предизборна кампания, която струваше трилиони рубли. Тайната сделка с най-могъщата мафиотска групировка на запад от Урал бе осигурила бюджет, който многократно надхвърляше средствата на останалите кандидати. Някои от тях вече се бяха отказали от надпреварата, неспособни да мерят сили с финансовата мощ на Съюза на патриотичните сили.
Шестте акции, организирани в малките часове на предишния ден, бяха пагубни за Долгоруки, но най-страшното бе, че милицията беше открила счетоводните книжа на групировката. Единици бяха източниците, от които МОБОП можеше да получи такава точна и подробна информация. Съмненията веднага се насочиха към конкурентна структура, но въпреки вътрешните вражди, в затворения свят на гангстерите никой нямаше да се постави в услуга на омразния МОБОП. А ето че Монк съобщаваше на патриарха откъде е изтекла информацията – от развратен и корумпиран висш офицер от собствената Черна гвардия на Гришин.
Ако босовете на Долгоруки наистина откриеха, че е замесен човек от Черната гвардия – а Гришин знаеше, че подобни слухове упорито се носят из улиците, макар той самият неколкократно да ги бе отричал, – финансовите инжекции моментално щяха да секнат.
Отгоре на всичкото от записа ставаше ясно, че екип опитни счетоводители вече проучват книжата открити в мазето на казиното, и до Нова година най-вероятно ще успеят да докажат връзките на Съюза на патриотичните сили с мафията. Резултатите от анализа щели да бъдат съобщени лично на служебния президент. През това време генерал Петровски, който нито можеше да бъде купен, нито сплашен, щеше да държи мафията на Долгоруки под напрежение, организирайки акция след акция.
Ако това наистина станеше, Гришин едва ли щеше да бъде в състояние да убеди босовете, че зад действията на МОБОП не стои човек от Черната гвардия.
Предложението на патриарха, дошло в самия край на разговора, криеше може би най-голяма опасност за Комаров.
Служебният президент Иван Марков щеше да посрещне Нова година със семейството си извън Москва. Очакваше се да се върне на трети януари. Същият ден патриархът имаше уговорена среща с него и възнамеряваше лично да го посъветва да отстрани Игор Комаров от президентската надпревара на базата на съществуващите доказателства.
При доказани връзки с мафията и след личната намеса на патриарха на Москва и цяла Русия, Марков като нищо щеше да го направи. Отгоре на всичкото, самият той също се кандидатираше за президент и едва ли щеше да има нещо против да отстрани основния си конкурент.
Четирима предатели, мислеше си Гришин. Четирима врагове на новата ера в историята на Русия, която щеше да настъпи след шестнайсети януари с негова помощ като командир на елитната Черна гвардия, готова да изпълни всяка заповед на Лидера. Какво пък, той цял живот беше издирвал и наказвал предатели. Знаеше как да се справи с тях.
Напечата на чисто текста на разговора и помоли Комаров да му отдели два часа насаме още същата вечер.
***
Джейсън Монк се бе изнесъл от апартамента до парка „Соколники“ и живееше в друга квартира, от чиито прозорци се виждаше полумесецът на върха на джамията. Там за първи път бе срещнал Мехмед, който, макар днес да бе готов да рискува живота си за него, тогава спокойно можеше да го убие.
Трябваше да изпрати съобщение на сър Найджъл Ървин, предпоследното, ако всичко се развиеше според плановете на стария разузнавач.
Читать дальше