Фредерик Форсайт - Иконата

Той затвори слушалката, изчака малко и набра друг номер. Телефонът иззвъня в кабинета на Леонид Бернщайн в централата на Московската федерална банка. Беше късно и на обаждането му отговори само телефонен секретар. Без домашния телефон на банкера, Монк можеше само да се надява, че Бернщайн ще прослуша съобщенията си в следващите няколко часа.

– Господин Бернщайн – каза той на машината, – обажда се човекът, който ви припомни за Бабий яр. Моля ви, не се връщайте в кабинета си, каквато и работа да имате. Сигурен съм, че Комаров и Гришин вече знаят кой стои зад забраната да се излъчват телевизионните им репортажи. Семейството ви вече е извън страната. Отидете при тях, докато се успокоят нещата.

Той отново затвори телефона. На един пулт в строго охранявания дом на банкера замига червена лампичка. Леонид Бернщайн натисна копчето и спокойно изслуша съобщението.

Третото обаждане иззвъня в резиденцията на патриарха.

– Да.

– Ваше светейшество?

-Да.

– Познахте ли ме?

– Разбира се.

– Трябва да отидете в манастира в Загорск. Затворете се вътре и не мърдайте оттам.

– Защо?

– Боя се за вас. Снощната случка показа, че играта загрубява.

– Имам служба утре в Данииловския манастир.

– Митрополитът ще я изпълни вместо вас.

– Ще помисля, благодаря ви.

Монк отново натисна вилката. Четвъртият телефон бе вдигнат на десетото позвъняване. Дрезгав глас каза:

– Да?

– Генерал Николаев?

– Кой е.., чакай малко. Познах те. Ти си онзи проклет американец.

– Точно така.

– А, никакви интервюта. Направих, каквото искаше, казах си репликите и толкоз. Повече не искай нищо от мен. Чуваш ли?

– Не се обаждам за това. Изнесете се за известно време при племенника си в поделението.

– Защо?

– Някои хора не са доволни от онова, което казахте. Има опасност да ви дойдат на гости.

– Бандити, а? Майната им! Никога през живота си не съм отстъпвал, момче, и не смятам да го правя тепърва.

Генералът затвори телефона. Монк въздъхна и също остави слушалката. Погледна часовника си. Бяха минали двайсет и пет минути. Трябваше да се маха. Да се покрие отново в непробиваемия свят на чеченците.

Две вечери по-късно, на 21 декември, четири банди убийци атакуваха четири отделни адреса.

Най-голямата и най-силно въоръжената от тях нападна частния дом на Леонид Бернщайн. Дванайсет души дежуриха в къщата. Четирима от тях загинаха в престрелката. Двама от Черната гвардия също паднаха убити. Вратата на главния вход бе отнесена с пластичен взрив и двайсетина маскирани и облечени в черно мъже нахлуха в къщата.

Пазачите и персоналът бяха обградени и натикани в кухнята. Шефът на охраната беше пребит почти до смърт, но продължаваше да твърди, че работодателят му е заминал за Париж два дни по-рано. Сред женски писъци и смут, останалият персонал потвърди същото. Накрая мъжете в черно прибраха двамата убити и се метнаха на колите.

Второто нападение бе над апартамента на Кутузовски проспект. Самотен черен мерцедес мина под арката и спря пред бариерата. Един от двамата постови на ОМОН излезе от топлата си кабинка да прегледа документите. Двама мъже с автомати със заглушител рипнаха иззад колата и го разстреляха в шията точно над бронираната жилетка. Вторият постови бе убит още преди да успее да излезе.

Същата съдба последва и дежурния на партерния етаж. Четирима войници от Черната гвардия влетяха от улицата и завардиха фоайето. Други шестима се качиха нагоре с асансьора. Този път в коридора нямаше дежурни. Вратата на апартамента, макар и бронирана не издържа на двестате грама пластичен експлозив и шестимата нахлуха вътре. Икономът се опита да ги спре, но беше разстрелян. След щателен оглед на aпартамента се оказа, че в него няма никой друг, и отрядът си тръгна разочарован.

Нападението над резиденцията на патриарха бе вършено по-културно. Един от бандитите позвъни на вратата, а шестима приклекнаха около него, така че не се виждат от шпионката.

Казакът вътре погледна навън и попита по домофона кой е. Мъжът пред вратата извади милиционерска карта и каза:

– Милиция.

Впечатлен от картата, казакът отвори вратата и моментално беше разстрелян. Двама отнесоха тялото му на втория етаж.

Планът бе да се убие личният секретар на патриарха с пистолета на казака, а патриархът да бъде ликвидиран със същото оръжие, с което бе застрелян пазачът. След това оръжието трябваше да бъде поставено в ръцете на секретаря.

Отец Максим после щеше да бъде принуден да се закълне, че казакът и патриархът са заварили секретаря да рови из чекмеджетата и при разразилата се престрелка и тримата са паднали мъртви. Като се изключи грандиозният църковен скандал, случаят едва ли щеше да има кой знае какви последствия.