Фредерик Форсайт - Иконата

Гришин се замисли. Старият англичанин сигурно беше казал на Монк, че са го проследили по колата от хотела. Това беше достатъчно, за да се усъмни, че резиденцията на патриарха е поставена под наблюдение.

– Продължавай, отче.

– Чух ръмжене на двигател, а после две експлозии. Американецът отвори врата и хукна. После започна стрелбата и аз се скрих.

Гришин кимна. Американецът не беше за подценяване, но това вече му бе известно. Само че не знаеше, че домът на патриарха се следи и отвътре.

– А касетофона? – попита полковникът.

– Като гръмнаха бомбите навън, пазачът изхвърча от стаичката с оръжие в ръка и хукна към отворената врата. Извика „Гангстери!“ и бързо затвори. Патриархът излезе от кабинета си да види какво става. През това време аз изтичах горе и прибрах чашите от кафето и касетофона.

Гришин протегна ръка, без да каже нито дума. Отец Максим бръкна в джоба на расото си и извади миниатюрна касетка за репортерски касетофон, какъвто полковникът му бе дал при последната им среща.

– Надявам се, че съм постъпил правилно – каза разтреперано свещеникът.

Гришин изпитваше желание да го удуши със собствените си ръце. Може би някой ден и това щеше да стане.

– Съвсем правилно, отче – каза той. – Много съм доволен.

В колата на път за централата на Съюза на патриотичните сили полковник Гришин извади касетката и я разгледа със задоволство. Беше изгубил шестима от най-добрите си хора, американецът му се бе изплъзнал за втори път, но в ръцете му беше пълният запис на разговора, който той бе водил с патриарха. Скоро и и двамата щяха да платят за престъпленията си. За момента Гришин бе доволен, че поне денят му се очертава да свърши много по-добре, отколкото бе започнал.

Полковник Гришин прекара целия ден, заключен в кабинета си. Слушаше записа от разговора между патриарх Алексей II и Джейсън Монк.

Някои от репликите се чуваха лошо, дрънчаха чаши, почукваха лъжички, но като цяло разговорът беше съвсем ясен.

Записът започваше със шум от отваряне на врата – отец Максим влизаше в стаята с табла с кафе. Звукът беше глух, защото касетофонът се бе намирал в джоба на расото му.

Гришин чу тропването на таблата върху бюрото, а после приглушен глас каза: „Не се притеснявай.“

Последва също толкова глух отговор и расото на отец Максим прошумоля, когато свещеникът коленичи уж да събере разпилените бучки захар.

После качеството на звука се подобри значително. Явно отчето бе извадил касетофона от джоба си и го бе оставил под бюрото. Гласът на патриарха се чу съвсем ясно: „Благодаря ви, отче, свободен сте.“

Настъпи тишина. После вратата се хлопна зад гърба на информатора и патриархът каза:

– А сега може би ще ми обясните какво ви води насам.

Монк започна да говори. Гришин долови лекия носов акцент на американец, говорещ отлично руски. Извади лист и започна да си води записки.

Изслуша четирийсетминугния разговор три пъти и седна да го запише дума по дума. Не можеше да се довери на никоя секретарка.

Равният му почерк започна да изпълва страница след страница. На моменти той спираше, връщаше лентата назад и отново прослушваше записа, за да се увери, че е чул правилно. Когато се убеди, че не е пропуснал нито дума, Гришин остави химикалката.

В края на разговора се чу скърцане на стол и Монк каза: „Сигурно няма да се видим повече, Ваше светейшество. Убеден съм, че ще направите всичко, което е по силите ви, за доброто на народа и страната, които толкова обичате.“ По килима отекнаха глухи стъпки. Преди да се отвори вратата, Алексей II отвърна: „С Божията помощ, ще се постарая.“

Монк явно излезе. Патриархът прошумоля с расото, докато сядаше обратно на стола си, и десет секунди по-късно лентата свърши.

Гришин се облегна назад и се замисли за онова, което беше чул. Положението бе точно толкова тежко, колкото бе предполагал. Не проумяваше само как е възможно един-единствен човек да причини такива невероятни щети. Всичко тръгваше, разбира се, от онзи кретен Акопов, който беше допуснал Черният манифест да бъде откраднат. Последствията от това единствено недоглеждане вече не можеха да се изчислят.

По време на разговора говореше предимно Монк. Алексей II се обаждаше от време на време, колкото да изкаже одобрението си. Неговият принос дойде едва накрая.

Американецът говореше без заобикалки. От думите му ставаше ясно, че веднага след Нова година ще започне масирана кампания, целяща да дискредитира Игор Комаров в цялата страна и да го лиши от каквито и да било шансове на предстоящите избори.