Фредерик Форсайт - Иконата

Гришин му подаде снимка. Механика я погледна и обърна отзад. На гърба ѝ беше напечатано име и адрес на някакво извънградско имение далече на Запад.

– Принц – каза той. – Издигам се в бранша.

– Задръжте хумора за себе си – просъска Гришин. –Плячката е лесна. Почти няма охрана. До Коледа.

Механика се замисли. Прекалено скоро. Трябваше да се подготви. Беше жив и на свобода, защото взимаше изключителни мерки, а те изискваха време.

– До Нова година.

– Става. Цената?

Механика назова цифра.

– Съгласен.

Механика се сети, че беше виждал по телевизията някакъв млад свещеник, който призоваваше хората да се обърнат към Бога и да върнат царя. Значи това била целта на Гришин. Трябваше да му удвои цената.

– Това ли е? – попита той.

– Освен ако не искате да знаете нещо повече.

Екзекуторът пъхна снимката в джоба си и отвърна.

– Не. Мисля, че знам всичко, което ми е необходимо. Беше ми приятно да работя с вас, полковник.

Гришин се обърна и го хвана за рамото. Механика впери поглед в облечената в ръкавица ръка, докато не го накара да я отдръпне. Не обичаше да го докосват.

– Никакви грешки – каза полковникът. – Този човек, в този срок.

– Аз не греша, полковник. Иначе нямаше да се обърнете към мен. Ще ви изпратя банковата си сметка в Лихтенщайн. Приятен ден.

В малките часове на утрото след срещата край пързалката в парка „Горки“ генерал Петровски даде начало на шест едновременни акции.

Двамата информатори бяха поканени на частна вечеря в офицерския клуб на поделението на СОБР, снабдени с достатъчно водка, че да се отрежат като казаци, и оставени да си отспят в две отделни стаи. За по-сигурно пред вратите на всяка от тях стоеше пазач.

Тренировъчното упражнение, проведено през деня, се бе превърнало в истински щурм малко преди полунощ, когато камионите с избраните войници бяха затворени да чакат в няколко тайни гаража. В два часа сутринта шофьорите и взводните командири получиха инструкциите си и шестте адреса, на които трябваше да отидат. За първи път от месеци насам изненадата беше пълна.

Трите склада не се оказаха никакъв проблем. Четирима от бандитите, които пазеха складираните богатства, понечиха да окажат съпротива, но бяха разстреляни. Осем се предадоха навреме. В складовете бяха открити десет хиляди бутилки водка без платени мита и акцизи, пристигнали от Финландия и Полша през последните два месеца. Житният глад бе докарал най-големия консуматор на водка в света до положението да внася собственото си питие отвън и да го купува на цени, три пъти по-високи от тези в страната-производител.

Останалата стока в складовете се оказа перални, машини за миене на чинии, телевизори, видеокасетофони и компютри – всичките вносни и крадени.

В двата оръжейни склада беше намерено оръжие достатъчно да се оборудва цял пехотен полк, като арсеналът варираше от обикновени пушки до противотанкови ракети и огнехвъргачки.

Петровски лично ръководеше акцията в казиното, все още пълно с комарджии, които се разбягаха с викове. Управителят още протестираше, че бизнесът му е напълно законен и лицензиран, когато бюрото в кабинета му бе преместено, килимът – навит и тайната врата към мазето – отворена. В този момент той млъкна и припадна.

Към десет часа сутринта войниците още изнасяха кашоните със счетоводни книжа, които бяха натоварени на пикапи и откарани в централата на МОБОП на „Шаболовка“ 6 за проучване.

По обяд двама от генералите в Президиума на Министерството на вътрешните работи се обадиха от сградата на площад „Житни“ да отправят поздравленията си.

В десет сутринта радиото излъчи първото съобщение за акцията, а към дванайсет по телевизията бе предаден и подробен репортаж. Новинарът не пропусна да отбележи, че жертвите сред гангстерите са шестнайсет, а в Специалния отряд за бързо реагиране има един тежко ранен с куршум в стомаха и един одраскан. А също и че двайсет и седем мафиоти са задържани, седем от които са болница, а двама дават интересни показания в милицията.

Последното не беше съвсем вярно, но Петровски го бе съобщил на медиите, за да всее допълнителна паника в редиците на Долгоруки.

А там наистина цареше тотално объркване. Босовете се събраха да обсъдят положението в една луксозна и строго охраняване вила извън града на три километра от моста при Архангелское.

Единственото чувство, което надделяваше над пълното им стъписване, бе гневът. Мнозинството беше убедено, че неутрализирането на двамата информатори, внезапната и безпогрешна акция на СОБР и точността на данните, с които бяха разполагали при организирането ѝ, може да означава само, че в редиците им има предател.