Фредерик Форсайт - Иконата

– Проблемът, Умар, е, че всичките са подкупни. Щом видят Гришин, веднага ще разберат, че могат да удвоят таксата си и нищо чудно сами да му предложат да свършат работата.

– Значи дай да ползваме хората на Умар, щото те няма да ни предадат.

– Нямах избор.

– Разбираш ли, че Гришин вече е наясно кой те пази? Ако досега се е колебаел, оттук нататък всичко му е ясно. Доста ще ни се усложни животът занапред. По улиците вече се носи слух, че на Долгоруки е наредено да се готви за сериозна гангстерска война. Само това ми липсва сега.

– Ако Комаров дойде на власт, Долгоруки ще ти е последната грижа.

– Как можа да ги забъркаш такива, по дяволите! Ти и проклетият ти документ.

– Каквото и да е, вече не можем да спрем, Умар.

– Ние? Откога пък станахме „ние“? Дойде при мен за помощ. Трябваше ти подслон. Предложих ти гостоприемството си. Така съм научен. А ето че сега ме заплашва открита война.

– Ще се опитам да я предотвратя.

– Как?

– Ще говоря с генерал Петровски.

– С кого? С тоя чекист! Знаеш ли колко беди ми е докарал той? Колко пъти е тарашил клубовете, складовете и казината ми?

– Той мрази Долгоруки повече от теб. Проблемът е, че трябва пак да се видя с патриарха. За последен път.

– Защо?

– Трябва да говоря с него. Имам да му казвам важни неща. Но този път ще ми трябва помощта ти.

– Никой не го подозира. Облечи се като свещеник и върви да си му говориш.

– Не е толкова просто. Мисля, че англичанинът е ползвал кола на хотела. Ако Гришин провери заявките – а съм сигурен, че ще го направи, – няма начин да не разбере, че англичанинът е ходил при патриарха. Къщата на „Чисти переулок“ ще бъде поставена под наблюдение.

Умар се хвана за главата.

– Знаеш ли приятелю, този твой англичанин е един дърт глупак.

Полковник Гришин седеше на бюрото си и гледаше увеличената снимка пред себе си с нескрито задоволство. Когато изконсумира напълно насладата си, той натисна копчето на интерфона и каза:

– Господин президент, бих искал да говоря с вас.

– Ела.

Игор Комаров разгледа снимката на писмото, открито в куфарчето на сър Найджъл Ървин. Беше написано на официална бланка на Московската патриаршия и започваше с думите „Ваше Кралско Височество . Подписът и печатът бяха на Негово светейшество Алексей II.

– Какво е това? – понита Комаров.

– Господин президент, вражеската конспирация срещу вас е напълно ясна. Организирана е в две части. Първата се провежда тук в Русия: дестабилизиране на изборната ви кампания, разпространяване на зловредни слухове и всяване на паника чрез показване на вашия личен манифест на точно определени хора. Всичките ни беди идват от там: атентатът в печатницата, натискът от страна на банките да се прекратят телевизионните ви изяви, интервюто на онзи стар глупак генерала. Те наистина ни навредиха, но не могат да спрат вашия шурм към победата. Втората част на конспирацията е в известен смисъл дори по-опасна. Нейната цел е да бъдете лишен от възможността да станете президент, като се възстанови монархията в Русия. От собствен интерес патриархът се е хванал на тая въдица. На снимката пред вас е неговото лично писмо до някакъв западен принц, в което патриархът изразява подкрепата си към идеята за възстановяване на монархията и удостоверява, че ако народът приеме такова решение, Църквата ще предложи за наследник на трона да бъде поканен въпросният принц.

– А вие какво предлагате, полковник?

– Нещо съвсем просто, господин президент. Без кандидат конспирацията се проваля.

– Познавате ли човек, който би могъл да.., разубеди този благородник?

– Веднъж и завинаги. Много е добър. Има опит на Запад. Говори няколко езика. Работи за Долгоруки, може да бъде нает. Последният му ангажимент беше свързан с двама предатели от мафията, които трябваше да внесат двайсет милиона долара в Лондон, но решиха да си ги приберат. Преди две седмици ги откриха в един апартамент в Уимбълдън, квартал на Лондон.

– При това положение мисля, че трябва да се възползваме от услугите на този човек, полковник.

– Оставете това на мен, господин президент. До десет дни няма да има кандидат.

А после, мислеше си Гришин, докато вървеше към кабинета си, като положим скъпоценния принц на сър Найджъл под мраморен похлупак и като заловим с помощта на ФАПСИ и обесим Джейсън Монк в някое мазе, ще изпратим няколко чудесни снимчици на сър Найджъл Ървин, та да прекара една наистина незабравима Коледа.