Фредерик Форсайт - Иконата

– Заличете следите и тръгвайте – нареди Гришин

Двамата оставиха куфарчето така, както го бяха намерили: писмото – прибрано в плика; плика – поставен по същия начин в тайния джоб под дъното на куфара; самия куфар — затворен, с ключалките, нагласени на същата комбинация от цифри както преди отварянето, и пъхнат на същото място под леглото.

Когато стаята изглеждаше, сякаш след сър Найджъл Ървин в нея не е стъпвал никой, двамата мъже си тръгнаха.

Вратата на ресторант „Сребърен век“ се отвори и затвори с глухо свистене. Гришин и четирима от хората му прекосиха малкото фоайе и отгърнаха тежките завеси, които водеха към самия ресторант. Салонният управител дотича да ги пресрещне.

– Много съжалявам, господа...

– Разкарай се от пътя ми – просъска Гришин, без да го погледне.

Човекът се сепна, погледна четиримата, които вървяха зад високия мъж с черното палто, и се отдръпна. От опит знаеше, че с такива хора не се спори. Макар да бяха облечени цивилно, четиримата телохранители бяха доста яки, а по лицата им личеше, че са се били неведнъж. И без униформите веднага се разбираше, че са от Черната гвардия, а възрастният салонен управител знаеше, че с тях шега не бива.

Предводителят им огледа залата и погледът му се спря на двамата чужденци, които вечеряха в дъното. Той кимна на един от хората си да го придружи, а другите останаха да вардят на вратата. Едва ли щеше да има нужда от тях. По-младият от двамата англичани можеше да се опита да предприеме нещо, но щеше да бъде неутрализиран за секунди.

– Тези приятелчета ваши ли са? – тихо попита Винсънт.

Чувстваше се беззащитен без оръжие и се питаше докъде ще стигне с тъпия нож за пържоли в чинията си. До никъде, отговори си мислено.

– Мисля, че това са господата, чиято печатница поразвалихте преди няколко седмици – каза Ървин и избърса устата си. Патицата беше великолепна.

Мъжът с черното палто застана пред масата и ги изгледа от високо. Мутрата застана зад него.

– Сър Ървин?

Гришин не говореше чужди езици.

– Всъщност, казва се сър Найджъл. С кого имам честта? – отвърна Ървин на английски. Винсънт преведе.

– Не си играйте игрички! Как влязохте в страната?

– През летището.

– Лъжеш!

– Уверявам ви, полковник... Полковник Гришин, нали не бъркам?... Документите ми са изрядни. Намират се на рецепцията на хотела, разбира се, иначе бих могъл да ви ги покажа.

Гришин се поколеба за миг. Когато заповядваше на държавните органи, раздавайки съответните рушвети, заповедите му обикновено се изпълняваха. Но дали пък не му бяха изневерили този път? Някой щеше здравата да си изпати.

– Намесваш се във вътрешните работи на Русия, англичанино. И това хич не ми харесва. Американската ти пионка Монк скоро ще бъде заловен и лично ще си разчистя сметките с него.

– Свършихте ли, полковник? Защото, ако сте свършили, тъй и тъй си говорим откровено, позволете ми да бъда напълно искрен с вас.

Винсънт преведе бързо. Гришин не можа да повярва на очите си. Никой не се осмеляваше да му държи такъв тон, още по-малко пък някакъв си безпомощен старец. Найджъл Ървин, които до този момент се бе взирал в чашата си, вдигна глава и го погледна право в очите.

– Вие сте крайно отвратителен човек, полковник, а онзи, на когото служите, е по-гнусен и от вас, ако това изобщо е възможно.

Винсънт понечи да преведе и млъкна.

– Шефе, това май не е много разумно – смотолеви той на английски.

– Спокойно, ще се оправим. Ти само превеждай.

Винсънт преведе. Една изпъкнала вена започна ритмично да пулсира на челото на Гришин. Ризата на горилата зад него сякаш изведнъж се смали с яката.

– Руският народ – продължи Ървин със спокоен тон – може да е допуснал много грешки, но не заслужава, всъщност никоя нация не заслужава измет като вас.

Винсънт се спря на думата „измет“, преглътна на сухо и преведе „пиздюк“ [21] Капут, нещастник (рус.). – Б, пр. . Вената на челото на Гришин ускори темпо.

– Накратко, полковник, съществуват реални шансове вие и вашият кукловод никога да не управлявате тази велика страна. Хората постепенно започват да прозират отвъд фасадата и след трийсет дни може да се окаже, че са си променили мнението. Какво ще правите тогава?

– За тогава не знам – отвърна сдържано Гришин, –но сега определено смятам да те убия. Във всеки случай няма да напуснеш Русия жив.

Винсънт преведе и добави на английски:

– Мисля, че ще го направи, сър.