Фредерик Форсайт - Иконата

Шефът на Московския отдел за борба с организираната престъпност тъкмо бе приключил с вечерята си и седеше пред телевизора с дъщеричката си върху коленете му, когато телефонът иззвъня. Вдигна го жена му.

– Теб търсят.

– Кой е?

– Каза просто „американецът“.

Генералът свали Татяна на пода и стана.

– Ще говоря от кабинета.

После мина в съседната стая, бутна вратата след себе си и вдигна слушалката. Жена му от другата страна веднага затвори другия телефон.

– Да?

– Генерал Петровски?

– Да.

– Говорихме онзи ден.

– Спомням си.

– Имам информация за вас. Имате ли нещо за писане?

– Откъде се обаждате?

– От телефонна кабина. Нямам много време. Моля ви, побързайте.

– Слушам ви.

– Комаров и Гришин са накарали приятелите си от мафията на Долгоруки да започнат война срещу чеченците.

– Нека се избият, още по-добре.

– Само че делегацията на Световната банка в момента е в Москва и обсъжда следващия валутен транш. Ако по улиците се гърми на пусия, служебният президент едва ли ще успее да им се представи в добра светлина. Нито на тях, нито на избирателите. Може би ще се запита защо е трябвало да стане точно сега.

– Слушам ви.

– Шест адреса. Моля, запишете си ги.

Монк издиктува адресите.

– Какво има там? – попита генералът.

– На първите два е складиран арсеналът на мафията на Долгоруки. На третия има казино; в мазето му са скрити счетоводните им книжа. Последните три са складове с контрабандна стока за двайсет милиона долара.

– Откъде знаете за всичко това?

– Имам си хора. Познавате ли тези двама офицери?

Монк му съобщи две имена.

– Разбира се. Единият ми е заместник, другият е командир на отряд в СОБР. Защо?

– И двамата са на заплата при Долгоруки.

– Сигурен ли сте?

– Напълно. Ако смятате да организирате някаква акция, гледайте да я обявите в последния момент и без тези двамата.

– Не ме учете как да си върша работата.

Връзката прекъсна. Генерал Петровски остави слушалката и се замисли. Ако този странен чужденец говореше истината, информацията му беше безценна. Имаше две възможности: да остави гангстерите да се избият помежду си, или да организира серия акции срещу най-голямата мафиотска групировка, които в момента щяха да бъдат посрещнати с овации от президентството.

Разполагаше с трихиляден отряд за бързо реагиране, съставен предимно от млади и мотивирани момчета. Ако и половината от онова, което казваше американецът за Игор Комаров и намеренията му, се окажеше вярно, в новата Русия нямаше да има място нито за него, нито за отдела, нито за отряда му. Той стана и се върна в дневната.

Детското беше свършило. Нямаше да разбере дали Уили Койота е хванал заека за вечеря или не.

– Връщам се в службата – каза той на жена си. – Ще бъда там цяла нощ и утре през деня.

През зимата общинските власти заливат пътеките и алеите в парка „Горки“ с вода, която почти мигновено замръзва и превръща парка в най-голямата ледената пързалка в страната. С кънки и солиден запас от водка московчани забравят за малко ежедневните си грижи и се отдават на зимното удоволствие.

Някои от автомобилните алеи се оставят незаледени и свършват в малки паркинги.

Десет дни преди Коледа на един от тези паркинги, свити в зимните си палта и кожените си шапки, се срещнаха двама мъже. Излязоха от колите и застанаха край дърветата срещу пълната с народ пързалка.

Единият беше полковник Анатолий Гришин, а другият – затворен мъж, известен в подземния свят като Механика.

Във време, в което наемните убийци в Русия се предлагаха под път и над път, мафиотските групировки и най-вече мафията на Долгоруки държаха Механика на изключителна почит.

Той беше украинец, бивш майор от армията, които преди години бе служил в Специалните войски, а после във военното разузнаване, ГРУ. Знаеше езици и беше изкарал два мандата в Западна Европа. След като се бе уволнил от армията, той си бе дал сметка, че може да превърне знанията си по френски и английски, способността си да се приобщава с лекота към общества, които за повечето руснаци бяха чужди и непознати, и липсата на каквито и да било скрупули да убива хора, в доходоносна и търсена професия.

– Искали сте да ме видите – каза той.

Знаеше кой е полковник Гришин и бе наясно, че в Русия шефът на охраната в Съюза на патриотичните сили няма нужда от услугите му. В Черната гвардия, да не говорим за поддръжниците на партията от мафията на Долгоруки, имаше достатъчно главорези, които само чакаха да им се даде заповед. Но работата зад граница изискваше по-особени умения.