Фредерик Форсайт - Иконата

Комаров се замисли. Щеше да превземе телевизията и да излезе с обръщение към нацията. Щеше да каже, че е взел мерки, за да предотврати антинародна конспирация, целяща анулиране на изборите. Щяха да му повярват. Генералите щяха да бъдат арестувани полковниците, за да бъдат повишени, щяха да застанат на негова страна.

– Можеш ли да го направиш?

– Господин президент, всичко в тази корумпирана страна се продава. Затова родината се нуждае от Игор Комаров – за да сложи ред в този хаос. С пари мога да купя всичките войски, които са ми необходими. Само кажете и ще бъдете в Кремъл най-късно до обяд на първи януари.

Игор Комаров се подпря на двете си ръце и се загледа в кожената поставка на бюрото си. След няколко минути вдигна глава и срещна погледа на полковник Гришин.

– Направи го – каза.

Ако Гришин трябваше за четири дни да събере от нищото армия, с която да превземе Москва, той никога не би успял.

Но полковникът не започваше от нищо. Той знаеше от месеци насам, че веднага след победата на Игор Комаров на президентските избори ще влезе в ход неговата програма за прехвърлянето на цялата държавна власт в ръцете на Съюза на патриотичните сили.

С политическата страна на въпроса – формалната забрана на всички опозиционни партии – щеше да се заеме Игор Комаров. Задачата на Гришин щеше да бъде да обезоръжи и постави под контрол всички въоръжени сили на държавата.

Подготвяйки се за тази задача, той вече бе преценил кои можеха да бъдат негови естествени съюзници и кои – очевидни врагове. На първо място сред противниците му беше президентската гвардия – трийсет хиляди въоръжени мъже, шест хиляди от които бяха базирани в Москва и хиляда в самия Кремъл.

Командвани от генерал Сергей Корин, наследник на легендарния Александър Коржаков, прочул се по времето на Елцин, те бяха ръководени от офицери назначени лично от покойния президент Черкасов. Те щяха да застанат на страната на законната власт и щяха да се бият със зъби и нокти срещи превратаджиите.

След тях идваше Вътрешното министерство с неговата армия от сто и петдесет хиляди души. За радост на Гришин, по-голямата част от тази огромна войска бе разпръсната надлъж и нашир из Русия и във и около столицата имаше само пет хиляди души. Генералите от Президиума на МВР бързо щяха да разберат, че ще бъдат едни от първите в товарните вагони за Сибир, тъй като и те – като хората на президента – щяха да си дадат сметка, че в Нова Русия няма да има място за тях и за Черната гвардия на Гришин едновременно.

Следващите, които трябваше да бъдат арестувани и въдворени в лагерите – според изричната уговорка с мафията на Долгоруки – бяха служителите на двата отдела за борба с организираната престъпност – Федералния, ръководен от сградата на МВР на площад „Житни“ и Московския, командван от генерал Петровски от улица „Шаболовка“. Двата отдела и силите им за бързо реагиране, ОМОН и СОБР, едва ли се съмняваха, че единственото, на което можеха да се надяват в новата Русия на Гришин, са трудовите лагери или екзекуцията.

Но в изобилието от държавни и частни армии, които съществуваха в разпадащата се Русия през 1999-а, Гришин знаеше, че има естествени съюзници и сподвижници, които можеше да купи. Ключът към победата бе армията да остане в неведение, объркана, разединена и в крайна сметка – неспособна да предприеме каквото и да било.

Непосредствените сили, с които разполагаше, бяха Черната гвардия, наброяваща вест хиляди души, и Младежката бойна лига, в която членуваха двайсет хиляди тинейджъри.

Първата бе елитна сила, която той лично бе създал през годините. Офицерският състав се състоеше изцяло от изпитани в боя бивши бойци от специалните части, десантници, морски пехотинци и войници от вътрешните войски, които бяха доказали в множество свирени учения и безпощадността си, и крайната си преданост към лидера.

И все пак някъде сред четирийсетте най-висши от тях имаше предател. Някой явно бе подшушнал на властите и на медиите, че четирите опита за убийство от двайсет и първи декември са дело на Черната гвардия. Предположението беше прекалено бързо, за да не е подсказано.

Гришин нямаше друг избор, освен да отдели и изолира тези четирийсет висши офицери и това бе направено на двайсет и осми декември. Разпитите и разкриването на предателя бяха оставени за по-късно. За да се запазят дисциплината и високият боен дух, по-нисшите офицери бяха повишени в чин, за да запълнят празнините, с обяснението, че командирите им са заминали на учение.