Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Уолстрийт в продължение на няколко часа, докато най-накрая полицията не успя да разпръсне паплачта.

Подкрепата за неговия призив за клада на суетата също се беше увеличила безкрайно. Хората бяха толкова много, че беше крайно време да осъществи своя план. Наистина беше чудо: повече от сто хиляди души бяха отговорили и заявили, че са на път за Ню Йорк или вече са тук и очакват само да обяви къде и кога. Вестниците наричаха Ню Йорк „града на безкрайната нощ“. Не беше лъжа, но с Божията помощ той щеше да го превърне в града на безкрайната справедливост. Щеше да покаже на всички – бедни и богати, че парите и луксът са анатема за вечния живот.

Когато стигна до Овчата ливада, се спря. Пресече я и продължи към широката алея, тръгна на север, мина покрай фонтана „Бетесда“. След това дълбоко замислен пое по безкрайните пътеки на алеята „Рамбъл“ около терасата на фонтана, напомнящи лабиринт. Савонарола беше организирал своята клада на централния площад във Флоренция. Това е било сърцето на града и най-подходящото място, за да успееш да предадеш своето послание. Не можеш да организираш клада на „Таймс Скуеър“. Там гъмжеше от туристи и полицейското присъствие беше толкова голямо, че всичко щеше да свърши още преди да е започнало.

Не, неговото идеално място щеше да бъде голямо, открито и лесно достъпно от всички възможни посоки. Неговите последователи, понесли своите луксозни предмети, за да бъдат изгорени в огъня, имаха нужда от време, за да се съберат, да запалят кладата и да хвърлят вътре своите „суети“. Наложително беше да не могат да бъдат спрени твърде бързо.

Спрени . Суоп забеляза, че неговите крака също са спрели в съзвучие с хрумналата му мисъл. Огледа се. Сега се виждаха само неколцина гуляйджии в далечината, които бързаха да излязат от парка и да се приберат у дома. От лявата му страна се издигаха тъмните очертания на замъка Белведере с осветени от отблясъците на Манхатън бойници. Отвъд се издигаше монолитната стена от жилищни сгради на Западен Сентръл Парк, маршируващи напред в безкрайна процесия от силуети, прекъсната от фасадата на Музея за естествена история. А точно пред него се простираше, докъдето стигат очите и в целия си блясък, Голямата морава, чак там, където се сблъскваше със стената от черни дървета, които заобикаляха водохранилището.

Голямата морава! Дори само наименованието й отекна дълбоко у Суоп. Да, това място можеше да побере масите, които щяха да отговорят на неговия призив. Освен това местоположението й беше централно и лесно достъпно за всеки. Да, това беше идеалното място за клада. Място, до което полицията няма да може ограничи достъпа, нито да разчисти.

В съзнанието му се надигна силна убеденост: сякаш от само себе си, упътвани от небесата, краката му го бяха довели на съвършеното място.

Направи крачка, после още една и изведнъж се хвърли напред в изблик на чувства, после заби крака в тревата и произнесе на глас първите си думи от два дни насам:

— Тук ще бъде кладата на суетата!

На Лонгстрийт му беше отнело известно време да проведе телефонните разговори и да окаже нужния натиск, особено необходим по празници, но в един часа на обед през първия ден от Новата година ролсът на Пендъргаст отново се промъкваше в подземния паркинг на комплекса на „Дигитален потоп“ в Долен Манхатън. Охраната, която посрещна колата, ги насочи към, както им се стори, най-отдалеченото от асансьорите място. Това наложи да вървят пет минути обратно до входа, където им беше отказан достъп до частните асансьори. Вместо това им казаха да се качат по стълбите на приземния етаж и да влязат през главното фоайе. Тук бяха избрани от охраната за допълнителна проверка. Хауърд Лонгстрийт усещаше как раздразнението му нараства, но си мълчеше. Това беше работа на Пендъргаст, той, изглежда, приемаше случващото се в крачка и невъзмутимо, без да възразява срещу отношението, което според Лонгстрийт целеше да бъдат унижени.

Най-накрая проверката им завърши и се качиха с асансьора на последния етаж. Заведоха ги в малка стая без прозорци, където им предложиха да седнат и да почакат, наблюдавани от млад, безстрастен търтей в скъп костюм.

След час, прекаран в помещението без признак на раздразнение у Пендъргаст, Лонгстрийт най-накрая изпусна нервите си.

— Това е възмутително! – каза той на търтея. – На двама висши служители на ФБР, провеждащи разследване, им се пречи! Правим услуга на Озмиян, като се опитваме да разкрием убийството на неговата дъщеря, а сме принудени да висим тук просто така?