Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Търтеят само кимна:

— Съжалявам, заповед.

Лонгстрийт се обърна към Пендъргаст.

— Бих ти предложил да се върнем колкото може по-бързо на „Федерал Плаза“ и да вземем съдебна заповед. И екип от спецчастите, който да му разбие вратите с таран.

— Успокой се , Хауърд. Успокой се . Всичко това е пресметнато така, че да създаде определен ефект. Както стана, когато бях тук преди два дни. Господин Озмиян иска да демонстрира пълен контрол върху положението. Да му позволим да си мисли така. Не забравяй какво ми каза по-рано: това е моя работа, а ти си тук само като наблюдател. Дори в чакането ни беше показана ценна информация.

Лонгстрийт преглътна и се облегна, решен да остави на Пендъргаст да се справя както намери за добре. Двамата седяха в помещението още половин час, преди вратата да се отвори отново и да ги заведат в частното орлово гнездо на Озмиян. Докато се приближаваха към огромната двойна врата през ширналите се пространства, Лонгстрийт се изненада от многото хора, работещи деловито около тях в един толкова празничен ден. Подробности като празниците вероятно не значеха почти нищо за човек като Антон Озмиян.

Той самият беше седнал зад огромното си писалище с кръстосани ръце и сплетени пръсти върху черния гранит. Гледаше ги безстрастно.

На кресло от хром и кожа пред бюрото вече беше седнала една жена. Изглежда нея повече я интересуваше гледката към нюйоркското пристанище през френските прозорци от пода до тавана, отколкото двамата новодошли.

След неловко проточило се мълчание Озмиян ги покани с жест да седнат.

— Специален агент Пендъргаст – каза той лаконично, – колко приятно, че ви виждам отново. После се обърна към Лонгстрийт. – А вие кой сте?

— Хауърд Лонгстрийт, асоцииран изпълнителен директор по разузнаването.

— О, разбира се. Вие сте човекът, отговорен за ускоряването на тази среща.

Лонгстрийт се опита да отговори, но Пендъргаст го възпря с внимателно докосване на ръката.

Озмиян се подсмихна на Лонгстрийт.

— Радвам се, че сте тук, защото на това разследване малко разузнаване със сигурност ще му бъде от полза. – После главният изпълнителен директор насочи своето внимание отново към Пендъргаст. – Без съмнение сте дошли да ме информирате за бързината, напомняща на блицкриг, и за острата като шпага интелигентност, с които напредвате при решаването на случая.

— Не – отговори агентът. Лонгстрийт забеляза, че отново заема почтителната поза, която беше демонстрирал, докато чакаха проверката на охраната да завърши.

Когато чу това, Озмиян си придаде вид на изненадан. Облегна се и се вторачи в Пендъргаст с немигащи очи.

— За какво сте дошли тогава?

— Господин Озмиян, във вашата професия вие изкупувате, превземате или по друг начин поглъщате фирми и техните технологии.

— Това е известно.

— Справедливо ли ще бъде, ако се каже, че не всички тези фирми горят от желание да бъдат погълнати?

По лицето на Озмиян се изписа веселие.

— Точно така. Това се нарича враждебно превземане.

— Простете невежеството ми. В тези бизнес дела съм като дете. Такива ли са повечето от вашите поглъщания? Враждебни?

— В много случаи главният изпълнителен директор и акционерите са доволни да забогатеят.

— Разбирам. – Пендъргаст сякаш обмисляше чутото известно време, все едно тази мисъл не му беше хрумвала досега. – Но сигурно има и някои, които не са толкова доволни?

Озмиян сви рамене, все едно това е нещо толкова очевидно, че не си заслужава да отговори.

— Пак се извинявам за невежеството си – продължи Пендъргаст със същия почтителен тон. – Ако тези хора се недоволни – много недоволни – вероятно ли е да започнат да мразят вас лично?

Настъпи кратко мълчание и Пендъргаст едва забележимо се премести напред в креслото си.

— Накъде биете?

— Позволете да перифразирам. Признавам, че въпросът ми беше твърде неясен, защото съм сигурен, че много хора ви мразят. Господин Озмиян, кой ви мрази най-много?

— Въпросът е смешен. Превземанията са насъщният хляб за корпоративния живот и аз не обръщам внимание на ревльовците, чиито компании съм придобил.

— Тогава може би сте допуснали сериозна грешка. Грешка, която ви постави в днешните злощастни обстоятелства.

— Злощастни обстоятелства? За смъртта на моята дъщеря ли намеквате? – Лицето му потъмня. Лонгстрийт видя, че е вбесен.

Пендъргаст се премести още малко напред.

— Господин Озмиян, обмислете моя въпрос много внимателно, защото отново ще попитам: кой ви мрази най-много?