Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

— Така е.

— Не бих искал сега да съм на мястото на твоя приятел Д’Агоста. Нюйоркската полиция го отнася здраво. Ние също не се опазихме от неудобното положение.

— Имаш предвид поведенческия профил?

— Точно така. Или по-точно липсата на такъв. – По молба на Нюйоркското полицейско управление Лонгстрийт беше предал случая на Ловеца на глави в поделението по „Поведенчески науки“ на ФБР в Куонтико, за да му изготвят психологически профил. Независимо колко са странни, серийните убийци се делят на типове и поделението беше разработило база данни за всеки известен тип в света. Когато на сцената се появи нов убиец, секцията успяваше да го вмести в съществуващите модели, за да изработи психологически профил: неговите мотиви, методи, поведенчески модели, работни навици, включително неща като социоикономическа среда и дали притежава или не автомобил. Този път обаче поделението по „Поведенчески науки“ се оказа неспособно да профилира Ловеца на глави. Убиецът не се вписваше в нито един от познатите досега модели. Вместо психологически профил Лонгстрийт беше получил дълъг отбранителен доклад, който можеше да се сведе до едно-единствено заключение: за този убиец базите данни на Куонтико бяха безполезни.

Лонгстрийт въздъхна.

— Ти си нашият специалист по серийни убийци – каза той. – Какво мислиш за този? Наистина ли е единствен по рода си, както твърдят от секцията?

Пендъргаст наклони глава.

— Все още се опитвам да разбера. Честно казано, изобщо не съм сигурен, че си имаме работа със сериен убиец.

— Какви ги говориш? Той уби четиринайсет души! Или тринайсет, ако не броиш първата жертва.

Пендъргаст поклати глава.

— В основата си всички серийни убийци имат патологична или психотична мотивация. В този случай обаче мотивацията е… сравнително нормална .

— Нормална? Да убиеш и обезглавиш половин дузина хора? Да не си се побъркал? – Лонгстрийт едва не се изсмя високо. Това беше типично за Пендъргаст, който винаги успяваше да удиви и обърка хората с някое възмутително изказване.

— Да вземем Адейеми. Почти съм сигурен, че няма скелети в гардероба, че за нея няма мръсни истории. Нито пък беше кой знае колко богата.

— Тогава текущата теория за причините за обезглавяванията е безполезна.

— Или може би…

Пендъргаст замълча, докато им сервираха вечерята.

— Може би какво? – попита Лонгстрийт, докато ровичкаше в своя телешки мозък.

Пендъргаст махна с ръка.

— Много теории могат да хрумнат на човека. Може би през цялото време Адейеми или някоя от другите жертви е била истинската цел, а останалите убийства са просто за заблуда.

Лонгстрийт опита своето блюдо, но се разочарова, защото светлорозовият телешки мозък беше препържен. Остави сребърните прибори на чинията, повика келнера и върна блюдото, за да бъде сменено. После се обърна отново към Пендъргаст.

— Наистина ли смяташ това за възможно?

— Невъзможно. Фактически почти невероятно. – Пендъргаст направи кратка пауза, преди да продължи. – Никога не съм срещал толкова неподдаващ се на анализ случай. Очевидно главите липсват, а първоначалните жертви бяха заобиколени със сериозна охрана. Това са единствените сходства, с които разполагаме засега. Определено не е достатъчно, за да изградиш теория на тази основа, защото оставя отворена врата за широка палитра от мотиви.

— И какво сега? – Макар никога да не му го беше признавал, на Лонгстрийт му доставяше удоволствие да гледа как работи главата на Пендъргаст.

— Трябва да се върнем обратно в началото, при първото убийство, и да си пробием път оттам. То е ключът към всичко случило се след това заради факта, че се пада първо. Освен това е и най-любопитното. Трябва да установим аномалиите, преди да можем да разберем моделите на онова, което последва. Например защо му е на някого да задига главата двайсет и четири часа след като момичето е убито? Сякаш никой освен мен не се чувства обезпокоен от това обстоятелство.

— Наистина ли го смяташ за важно?

— Да, мисля, че е жизненоважно. Всъщност тази сутрин се отбих при Антон Озмиян, за да получа още информация. За съжаление обичайните ми номера не помогнаха да мина през антуража му от подмазвачи, адвокати, телохранители, лакеи и други подобни пречки. Наложи се да се оттегля с известно неудобство.

Лонгстрийт потисна усмивката си. Прииска му се да беше видял как Пендъргаст подвива опашка, тъй като това се случваше крайно рядко.