Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

— Скъпи Винсънт – каза Пендъргаст, докато се загръщаше по-плътно с палтото си, – нека ти разкажа малко за господин Обайе. Чу го да казва, че доктор Адейеми е била най-младият губернатор на щата Бенуе.

— Е, и?

— Онова, което не ти каза, е, че той също е бил кандидат за този пост.

По това време политическата му звезда е била във възход. От него са очаквали големи дела. Обаче губи изборите катастрофално. След това звездата му започва да залязва. И го намираш сега тук като административен асистент в нигерийското представителство с прецакана кариера благодарение на доктор Адейеми. Разбира се, това не е нейна вина.

— Какво искаш да кажеш?

— Просто това: поисках да говорим с него, защото той имаше най- сериозна причина да я очерни и наклевети.

— Имаш предвид да я нацапоти?

— Според твоя жаргон – да.

Д’Агоста се спря с помръдваща уста.

— Защо, по дяволите, не ми каза това, преди да влезем?

— Ако бях го направил, нямаше да го притиснеш толкова здраво. Исках да ти спестя безброй допълнителни часове проучване и разпити. Можеш да прекараш и цял месец в издирване на скелети в гардероба, но мисля, че няма нищо да намериш. Истината е толкова проста, колкото изглежда: жената наистина е светица.

— Невъзможно! Това разбива на пух и прах нашите мотиви!

— Това не са „нашите“ мотиви.

— Значи не ги приемаш?

Пендъргаст се поколеба.

— Да, за трите убийства наистина има мотив . Но не е мотивът, в който ти, Нюйоркското полицейско управление и както изглежда, цял Ню Йорк вярвате.

— Аз… – започна Д’Агоста, но изведнъж замълча. Почувства се победен, манипулиран, оставен да тъне в неизвестност. Това беше типично за Пендъргаст, но в този случай се почувства обиден и това го подразни. Беше дори повече от подразнен.

— О, разбрах. Имаш по-добра теория и както винаги , я криеш.

— Никога не своеволнича. В криенето ми винаги има система.

— Дай да чуем тази твоя смайваща теория.

— Не казах, че имам теория. Само посочих, че твоята е погрешна.

Щом чу това, Д’Агоста се изсмя рязко.

— Добре, майната му. Върви да си преследваш теориите, докато ти изскочи душата. Аз знам какво трябва да правя!

Ако Пендъргаст се изненада от това избухване, това пролича само в лекото уголемяване на сребристите му очи. Не каза нищо, но след малко кимна, завъртя се тихо на изработените си ръчно английски обувки и пое надолу по Второ авеню.

Този път, когато Пендъргаст дойде да посети централата на „Дигитален потоп“, ролсът му не беше поканен в личния паркинг на Антон Озмиян, нито във фирмения гараж, а Проктър се принуди да паркира успоредно на вече спрелите автомобили в лабиринта от улички в Долен Манхатън. Пендъргаст не беше качен и в частния асансьор, а беше принуден да влезе заедно с обикновените смъртни и на рецепцията да се представи на охраната. Документите му от ФБР бяха достатъчни като препоръки, за да бъде пуснат от тримата пазачи да се качи на един от асансьорите, които отиваха до последния етаж. Обаче там, пред входа на кабинета, напомнящ на дзен пещера, беше посрещнат от двама нацупени мъже в черни костюми, които имаха вида на хора, които чупят с пръсти бразилски орехи.

— Специален агент Пендъргаст? – заговори единият с груб глас, докато гледаше текстовото съобщение на мобилния си телефон.

— Да.

— Нямате уговорена среща с господин Озмиян.

— Няколко пъти се опитах да си уговоря среща, но уви, безуспешно. Реших, че ако дойда тук лично, ще мога да ускоря положителния резултат.

Тази реч, произнесена с мазен южняшки акцент, отскочи от двамата мъжаги, без да предизвика очакваното въздействие.

— Без предварително уговорена среща господин Озмиян не приема посетители.

Пендъргаст изчака малко за психологически ефект. След това пъхна отново бледата си ръка в джоба, извади калъфа със значката и служебната карта, с умел жест на китката го отвори и я показа на единия мъж, след това на другия. Докато го правеше, подчертано внимателно изучаваше баджовете с имената им, сякаш полагаше усилия да ги запомни.

— Предложението за среща беше само израз на любезност – обяви той, оставяйки мазнината да се смеси с желязото. – Като специален агент на Федералното бюро за разследване, който работи по няколко случая на убийства, аз ходя, където си поискам и когато си поискам, стига да имам разумно подозрение, за да го правя. А сега ви предлагам да отидете да поговорите с началството и да уредите, без да се бавите, среща с господин Озмиян. Иначе за всеки от вас ще има порция неприятности.