Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Хариман скочи от дивана и се насочи към лаптопа, изведнъж отново пълен с енергия и с нова цел пред себе си.

Когато Д’Агоста влезе през входа откъм Второ авеню в нигерийското представителство в Обединените нации, веднага почувства тежката атмосфера, която цареше във фоайето. Тя не беше свързана с барикадите отвън или със забележимото присъствие на полицаи, допълнени от собствената охрана на посолството, а с черните ленти на ръцете, които носеха на практика всички, които попадаха под неговия поглед. С отчаянието по наведените лица на хората, край които минаваше. С малките групички, които си говореха приглушено със скръбни гласове. Представителството излъчваше усещането за място, чието сърце е било изтръгнато. Случаят беше точно такъв: Нигерия току-що бе изгубила доктор Уонзи Адейеми – най-обещаващия си политик и държавник, носител на Нобеловата награда за мир – заради Ловеца на глави.

Въпреки това Д’Агоста знаеше, че доктор Адейеми не можеше да е такава светица, за каквато я смятаха. Това не пасваше на теорията, в която той вярваше и която беше възторжено подкрепяна от създадената работна група в Нюйоркското полицейско управление. Някъде в биографията на госпожата щеше да открие жестоко и мръсно минало, за което убиецът е знаел. По-рано следобед беше звъннал на Пендъргаст и му беше изложил различни начини да открият неопровержимото доказателство, скрито някъде в миналото на жената. Най-накрая Пендъргаст предложи да си уредят среща с някого от нигерийското представителство, който е познавал доктор Адейеми отблизо, и предложи да я организира.

Д’Агоста и Пендъргаст минаха през няколко различни нива на охрана, показвайки безброй пъти своите значки, докато най-накрая се озоваха в кабинета на нигерийския шарже д’афер. Той знаеше, че ще дойдат, и въпреки хората, които кръжаха наоколо, и дълбоката скръб, която беше погълнала всичко, ги отведе лично надолу по коридора до една безлична врата, на която имаше надпис: „Обайе, Ф.“ Отвори я и пред тях се откри малък, спретнат кабинет, а зад безупречното бюро седеше също толкова спретнат мъж. Беше нисък и жилав, с късо подстригана бяла коса.

— Господин Обайе – каза шарже д’аферът със студен глас, – това са хората, които ви казах, че ще дойдат. Специален агент Пендъргаст от ФБР и лейтенант Д’Агоста от Нюйоркското полицейско управление.

Мъжът се изправи зад бюрото.

— Разбира се.

— Благодаря ви – каза шарже д’аферът. После кимна подред на Пендъргаст и Д’Агоста, а след това излезе от кабинета с изражение на човек, който току-що е изгубил член на своето семейство.

Мъжът зад бюрото оглеждаше своите гости.

— Аз съм Фенуко Обайе – представи се той. – Административен асистент към постоянното представителство в ООН.

— Високо оценяваме, че отделихте време, за да поговорите с нас в този трагичен момент – каза Пендъргаст.

Обайе кимна.

— Моля, седнете.

Пендъргаст седна и Д’Агоста последва неговия пример. Административен асистент? Изглежда щяха да бъдат величествено отсервирани след среща с някакъв дребен служител. Това ли беше най- доброто, което Пендъргаст е успял да уреди? После обаче реши да не прибързва с преценката си, преди да са говорили с дипломата.

— Първо – започна Пендъргаст, – позволете да изкажа нашите най- дълбоки съболезнования. Това е ужасна загуба не само за Нигерия, но и за всички миролюбиви хора.

Обайе кимна в знак на благодарност.

— Доколкото разбрах – продължи Пендъргаст, – познавали сте добре доктор Адейеми.

Обайе отново кимна.

— Израснахме заедно.

— Чудесно. Моят колега лейтенант Д’Агоста има няколко въпроса, които би искал да ви зададе. – След това Пендъргаст се обърна многозначително към своя приятел.

Д’Агоста веднага разбра. Нямаше търпение да обели лустрото на святост и да измъкне гадостите за Адейеми. Пендъргаст любезно му отстъпваше правото да го направи. Топката беше в неговото игрище. Той се размърда на стола.

— Господин Обайе – започна Д’Агоста, – току-що ни казахте, че с доктор Адейеми на практика сте израснали заедно.

— Това е просто израз. Всъщност следвахме заедно. Държавният университет „Бенуе“ в Макурди. И двамата бяхме част от първия му випуск през 1996.

Усмивка на гордост за кратко проби болезненото изражение, което беше като изсечено върху лицето на Обайе.

Д’Агоста беше извадил бележника си и записваше.

— Прощавайте, Бенуе?

— Един от по-новите щати на Найроби, създаден през 1976. Житницата на страната…