Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

И ето го сега тук на подиума.

— Благодаря, капитан Сингълтън. Благодаря и на вас, кмете. Отрядът детективи работи по няколко обещаващи следи. – Той си позволи да направи пауза. – Ще ми се да можех да навляза в подробности, но повечето от данните, които имаме в момента, попадат в графата „неподлежаща за разпространение информация“, която отделът определя като: първо, информация, която поставя в неоправдан риск членове на отдела, жертви или други лица; второ, информация, която може да попречи на полицейската работа, и трето, информация, която има отрицателно въздействие върху правата на обвиняем или разследването на престъпление и неговото съдебното преследване.

Той отново направи пауза и му се стори, че чува колективно стенание от тълпата. Е, нали Сингълтън му беше казал да бъде скучен.

— Тъй като знаете повечето подробности за първите две убийства, ще се спра на онова, което научихме за последното в Източен Хамптън. – Д’Агоста продължи с описанието на третото убийство с много повече подробности от капитана. Разказа за шестте мъртви телохранители, откриването на лодката и други доказателства, но пропусна да спомене отпечатъка от обувка № 46. Искаше да запази тази съществена подробност в резерва. Спомена за множеството съдебни дела и сенчести сделки на Богачев. Твърдеше се например, че Богачев е посредничил за продажбата на извадено от употреба ядрено оборудване и части за ракети чрез кухи китайски фирми, свързани със севернокорейския режим.

След това отново се върна на престъплението и оцени високо работата на районното управление в Източен Хамптън, докато някой не се провикна:

— Случаите свързани ли са?

Д’Агоста замълча, губейки самообладание. Това не беше ли онзи кучи син Хариман? Гласът прозвуча като неговия. След миг, в който плъзна очи по своите бележки, той продължи с разказ как неговият отдел поддържа връзка с управлението в Източен Хамптън, когато гласът отново го прекъсна:

— Свързани ли са, или не? Можете ли да ни отговорите?

Беше проклетият Хариман. Д’Агоста вдигна очи от бележките.

— В момента разглеждаме трите убийства като отделни случаи, но това не значи, че не могат да бъдат свързани.

— Какво означава това? – отново се провикна Хариман.

— Че още не сме решили.

— Три обезглавявания за една седмица… и казвате, че не са свързани? А това ново убийство е точно като второто, нали?

— Да, новото убийство има някои сходства с второто – потвърди Д’Агоста.

— Но не с първото? Това ли искате да кажете?

— Все още проучваме… – Изведнъж Д’Агоста осъзна, че позволява на Хариман да прави точно онова, за което Сингълтън го беше предупредил: да завладее залата. – Моля, искам да завърша онова, което бях започнал да казвам. Според управлението в Източен Хамптън уликите от разследването включват…

— Значи твърдите, че има двама убийци? Първият, който е убил Грейс Озмиян, и втори, който е извършил второто и третото убийство? С други думи, първото убийство е вдъхновило сериен убиец да извърши второто и третото. А като включим и мъртвите пазачи, които споменахте, практически жертвите стават девет.

Това започваше да излиза от контрол.

— Господин Хариман, запазете въпросите си за по-късно, когато ще може да ги зададете и да получите отговор.

Обаче дисциплината на тълпата вече беше нарушена и още няколко въпроса бяха отправени с провикване към подиума. Сингълтън пристъпи напред, вдигна ръка и тълпата утихна. Д’Агоста усети, че се изчервява.

— Мисля, че дойде време за въпросите – обяви капитанът, обръщайки се към лейтенанта.

Чу се рев и всички започнаха едновременно да крещят въпросите си.

— Госпожа Левитас от „Слейт“ – каза Д’Агоста и посочи жена в дъното възможно най-далече от Хариман.

— Бих искала да продължа предишните въпроси. Как е възможно тези убийства да не са свързани?

Проклет да е този Хариман. Дори когато не задаваше въпроси, пак дирижираше пресконференцията.

— Взимаме всички възможности под внимание – упорито повтори Д’Агоста.

— Сериен убиец ли имаме?

Този подвикнат въпрос отново долетя от Хариман. Мамка му, как беше успял да попадне на първия ред? Следващия път Д’Агоста щеше да се погрижи да бъде заровен в задния край на помещението или за предпочитане вън в коридора.

— Както вече обясних, работим върху всички възможности…

— Възможности? – прекъсна го Хариман с вик. – Значи серийният убиец е възможност ?