Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Мълчание. Пейн погледна Д’Агоста, след това насочи погледа си към Пендъргаст.

— Кой ще плати вратата?

Пендъргаст се усмихна.

— Помислете кое ще струва повече: адвокатът за по четиристотин долара на час, когото ще се наложи да наемете, ако лейтенантът ви връчи призовка и ви заведе в управлението за разговор от най-малко дванайсет часа, който може да се проточи и няколко дни. Разбира се, ако не приемете да ви обслужва някой от безплатните прависти, предоставяни от щата.

Настъпи дълго мълчание.

— Добре – каза Пейн, който пусна кратка, цинична усмивка. – Това ще бъде интересно.

— Чудесно – кимна Пендъргаст и стана. – Ще се върнем след… да кажем един час?

След голямата шумотевица в Мапълуд – със задоволство Д’Агоста забеляза, че всички съседи на Пейн са се лепнали за прозорците – го бяха завели на „Полис Плаза“ №1. Там, настанен на сигурно място в малка съвещателна зала, Пейн се превърна в най-услужливия и дружелюбен свидетел. Официалната обстановка сякаш развърза езика му и той се впусна в големи технически подробности за системата на Кантучи. Сега бяха минали на самата фирма „Шарпс & Гънд“.

— Аз бях главен техник при монтажа на охранителната система на Кантучи – точно казваше Пейн. – Много от хората, за които работя, са трудни, но Кантучи беше направо непоносим. Много неща не му харесваха. Главно от естетическа гледна точка: например разположението на камерите или цветът на мониторите за видеонаблюдението. Направо щеше да ни умори с дребнавостта си. Беше от хората, които не искат да се обременяват да си имат работа с хора на ниско равнище като мен. За всяка дреболия се оплакваше лично на господин Ингмар. Влудяваше го, че Кантучи иска да говори само с него, обажда му се по всяко време на денонощието и се отнася с него като с прислужник. Ингмар взе наистина да го мрази и започна дори да говори да го зарежем като клиент. Обаче Кантучи ни дължеше доста пари. Веднъж си крещяха по телефона.

— За какво? – попита лейтенантът.

— Пари. Кантучи не плащаше сметките. Каза, че няма да плати и стотинка, докато монтажът не бъде завършен както той иска.

— Накрая плати ли?

— Не изцяло. Измами Ингмар в общата сума, откривайки грешки във всякакви дреболии и вадейки ги от сметката. Мисля, че за един вложен долар получихме осемдесет цента. Сигурен съм, че Ингмар понесе загуба от тази поръчка.

— Каква беше общата сума?

Пейн се замисли за миг.

— Около двеста хиляди, мисля. Плюс месечна такса в размер на два бона.

Д’Агоста се размърда на стола си и погледна бележките си.

— Ингмар би ли бил способен – лично той има ли познанията – да заобиколи охранителната система така, както е направил убиецът?

— Да. Напълно.

— Кой още в „Шарпс & Гънд“ има достатъчно умения да надхитри системата, както е направил убиецът?

— Моят колега в инсталирането – Лашер. Може би мъжът, който оглавява Ай Ти отдела, може би началникът на програмирането и дизайна. Не мисля обаче, че някой от тях е знаел как е изградена системата на Канучи или е имал достъп до сейфа. – Пейн спря, за да помисли. – Да, наистина Ингмар и Лашер са единствените двама. Разбира се, освен мен.

Много добре , помисли си Д’Агоста. Наистина много добре .

— Вие с Лашер сте техниците, които са отговорили на повикването да поправите повредата, очевидно инсценирана от убиеца?

— Аз бях. По това време Лашер беше уволнен, затова отидох с друг техник.

— Кой?

— Холи Лайър. Още работи при нас.

— Госпожа Лайър има ли достатъчно познания да излъже системата?

— Не. Няма начин. Тя е твърде ниско във фирмата, защото е при нас само от няколко месеца.

— Разкажете ни за вашия бивш партньор Лашер – подкани го Д’Агоста.

— Човекът, който ви е помогнал в първоначалната инсталация. Какъв човек е той?

— Странен тип. Човече, тръпки ме побиваха от него. Разбира се, не от първия ден. Стана някак си постепенно. В началото беше мълчалив, не продумваше, но тъй като доста работехме заедно, един вид свали гарда.

О, ясно ми беше защо Ингмар го е наел – разбираше си от работата, в това няма съмнение – но говореше странни глупости.

— Например?

— Че кацането на „Аполо“ на луната е изфабрикувано, че инверсионните следи на самолетите всъщност са химикали, с които правителството пръска хората, за да им промива мозъците, че глобалното затопляне е китайска измислица. Невероятни глупости.

Пендъргаст, който досега пазеше мълчание, се намеси: