Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Излязоха от тунела „Холанд“ и продължиха през окръг Хъдсън, пресякоха Нюарк Бей и пустошта на Порт Нюарк и накрая стигнаха до анклава Мапълуд. Един завой, после още един и трети, и накрая се озоваха пред своята цел. Там стоеше паркиран до бордюра ролсът на Пендъргаст. Зад волана се виждаше черната униформа на Проктър.

Къщата беше скромна бяла сграда в колониален стил, с ламперия от застъпващи се дъски, кафява морава и повехнала от първите студове градина. Вероятно миналата седмица тук в Джърси е валял сняг, помисли си Д’Агоста, докато гледаше ледените корички, останали тук-там като петна по моравата.

Къри спря зад ролса, те слязоха, изкачиха се по стълбите, водещи към входната врата, и натиснаха звънеца. Отвори едър, тромав мъж и се представи като Пейн.

— Колегата ви от ФБР е вече тук – каза той кисело, докато го следваха към всекидневната.

Бял и кльощав както винаги, Пендъргаст седеше на дивана. Д’Агоста извади своя айпад, на който от време на време си водеше бележки, а Къри – стенографския си бележник. Пендъргаст никога не си записваше и изглежда въобще не носеше хартия и химикалка.

— Лейтенант – каза агентът, – чаках ви и устоях на подтика да задавам въпроси, преди да дойдете.

Д’Агоста кимна в знак на благодарност. Той, Къри и домакинът седнаха.

— Нека започна с уточнението, че не сте заподозрян – каза Д’Агоста. – Разбрахте ли?

Пейн кимна със сплетени пръсти. Имаше леко занемарен вид, очите му бяха зачервени, дрехите измачкани, а косата чорлава. Може би причината беше в часовата разлика?

— Искам да помогна, колкото е възможно – обяви той с тон, който внушаваше точно противоположното.

Д’Агоста го прекара през предварителните въпроси за възраст, местоживеене, откога работи за „Шарпс & Гънд“ и така нататък. Получаваше къси, лишени от информация отговори. Най-накрая Д’Агоста стигна до същността на разговора.

— Бих искал да ни опишете охранителната система на Кантучи: как е работела, как е била настроена и най-важното – как е била надхитрена.

Пейн започна да я описва в общи линии, както по-рано беше направил Марвин. Д’Агоста слушаше, от време на време си водеше бележки и докато го правеше, впечатлението му, че този тип крие нещо, се засилваше. Зададе още няколко сондиращи въпроса за подробности, свързани със системата. В отговор получи още мъгляви отговори и увъртания. Накрая Пейн заяви:

— Не мога да отговарям на други технически въпроси.

— Защо не?

— Трябва да знаете, че подписах декларация за неразкриване на информация и не трябва да говоря за това. Може да бъда уволнен и дори съден…

— Ингмар заплаши ли ви с наказание, ако разговаряте с нас? – попита Д’Агоста.

— Не открито, но общото послание беше напълно ясно.

— Господин Пейн, желаете ли да прекратим разговора? Искам да разберете, че ако го направите, ще вземем призовка, ще ви заведем в управлението и ще бъдете принуден да отговаряте на въпросите под клетва.

— Разбирам.

— Това ли искате да направим?

— Да, точно това, защото тогава гърбът ми ще бъде защитен.

Кучи син . Копелето блъфираше. Д’Агоста се наклони към него.

— Да знаете, че няма да забравим вашата услужливост и ще ви върнем любезността.

Пейн отвърна на погледа му, а очите примигваха зад големите му очила.

— Така да бъде. Колкото по-зле се отнасяте с мен, толкова по-добре ще изглеждам в очите на Ингмар. Вижте, лейтенант, имам нужда от работата си.

В този момент се включи Пендъргаст с мек, сиропиран глас.

— Значи, господин Пейн, онова, което искате, е да бъдете принуден?

— Точно така.

— След като нямаме време, а да получим призовка ще ни отнеме няколко дни, питам се дали няма начин да ви принудим тук и сега?

Пейн се вторачи в него.

— Как така? Това заплаха ли е?

— За бога, не. Аз мисля за разиграването на малка драма. Сержант Къри, предполагам във вашата патрулка има таран?

— Разбира се.

— Чудесно. Ето какво ще направим. Ще си тръгнем и скоро след това ще се върнем с включена сирена и сигнални лампи. Господин Пейн, вие ще откажете да ни отворите вратата. Сержант Къри, тогава ти се появяваш на сцената и започваш да блъскаш с тарана вратата по драматичен и разрушителен начин, така че всички съседи да чуят и видят. Ще изведем господин Пейн от къщата с белезници, като разбъркаме подходящо дрехите и косата му, а може да скъсаме и няколко копчета на ризата му. След това ще го отведем в управлението, където ще довършим разговора. И това без нужда от призовка, защото вие, господин Пейн, ще изразите съгласие, записано на видео – нали разбирате, заради законовите изисквания към полицейската работа, и това няма да стигне до вашия работодател – че всичко случило се е напълно доброволно и че разбирате своите права и така нататък.