Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Докато представителите на медиите се тълпяха в залата, а телевизионните камери започнаха да се издигат в задния й край, подобно на черни насекоми – Ен Би Си, Ей Би Си, Си Ен Ен и останалата част от този миш-маш на съкращения, печатните медии отпред, а дигиталните глупаци навсякъде – стана ясно, че това ще бъде изключителна пресконференция. Д’Агоста беше благодарен, че Сингълтън ще води брифинга, но въпреки това започна да се поти, когато си помисли, че и той трябва да се изправи на подиума.

Избухваха малки спорове, докато всички се надпреварваха за най- добрите места. Преди да започнат да пристигат масите хора, помещението беше топло, а сега започна да става направо горещо. Една тъпа наредба на градската управа на Ню Йорк им забраняваше през зимата да включват климатиците въпреки факта, че вентилацията в помещението очевидно беше ужасна.

Когато голямата стрелка на часовника се плъзна да отбележи кръглия час, кметът се качи на подиума. Телевизионните прожектори светнаха, а тълпата фотографи се хвърли напред, блъскайки се с лакти и обменяйки приглушени псувни, и плющенето на техните обтуратори напомняше шумоленето на крилете на безброй скакалци.

Кметът Делило стисна с двете си големи ръце краищата на катедрата и плъзна поглед из помещението с изражение на компетентност, решителност и достойнство. Той беше едър мъж във всяко отношение – висок, широк, с гъста бяла коса, огромни ръце, очебийни челюсти и големи очи, проблясващи под рунтави вежди.

— Дами и господа от медиите и жители на великия град Ню Йорк – избоботи той със своя легендарно дълбок глас. – Политиката на нашето полицейско управление е да информира общността за събития от публичен интерес. Затова днес сме тук. Мога да ви уверя, че всички ресурси на града са поставени в услуга на това разследване. А сега капитан Сингълтън ще представи пред вас подробности за случая.

След казаното освободи подиума. Нямаше ръкостискания, защото работата беше сериозна.

Сингълтън зае мястото зад катедрата и изчака шумът да намалее до тихо шумолене.

— Днес сутринта в два и четиринайсет – започна той – полицията в Източен Хамптън реагира на множество задействани аларми в жилището на „Фърдър Лейн“. При пристигането си открива седем трупа из парцела и къщата на голямото имение. Те са станали жертва на масово убийство – шест пазачи и собственикът на имота, руски гражданин на име Виктор Богачев. Освен това господин Богачев е намерен обезглавен, главата му я няма.

Това предизвика бурна реакция у публиката. Сингълтън се гмурна в дълбокото.

— Полицията в Източен Хамптън помоли за помощ Нюйоркското полицейско управление за установяване дали това престъпление е свързано със скорошното убийство и обезглавяване на господин Марк Кантучи в Горен Ийст Сайд…

Сингълтън монотонно заговори за случая с общи приказки, като от време на време хвърляше поглед в папката с бележки, които Д’Агоста беше подготвил за него. За разлика от кмета, капитанът говореше с равен глас и речта му беше изпълнена с безстрастен полицейски жаргон. Тонът му сякаш казваше: аз се придържам само към фактите, затова подчертано обръщаше страниците. Той говори в продължение на около десет минути, очертавайки голите факти за трите убийства – започна от последните, за да стигне по обратния път до момичето. Докато снасяше информация, която всички вече знаеха, Д’Агоста почувства как нетърпението на тълпата започна да се усилва. Знаеше, че той ще бъде следващият.

Най-накрая Сингълтън завърши, обявявайки:

— А сега давам думата на лейтенант Д’Агоста, командир на отряда детективи, който ще говори по-подробно и ще отговори на въпросите ви за убийствата, възможните връзки между тях и някои от следите, които неговият екип разработва.

Той отстъпи и Д’Агоста се качи на подиума, опитвайки се да излъчва същото достойнство като кмета и Сингълтън. Плъзна поглед по събралите се представители на медиите, но те му се видяха като трепкаща сива маса. Знаеше от предишния си опит, че не го бива кой знае колко в това. Опита се да го обясни на Сингълтън, за да се измъкне, но капитанът не прояви съчувствие.

— Излез и го направи. Ако искаш моя съвет: опитай се да бъдеш колкото може по-скучен. Давай им само информацията, която се налага да споделиш. И за бога, не позволявай на някой от тези типове да поеме контрола над залата. Ти си алфа мъжкарят тук и те не бива да го забравят. – Този назадничав съвет беше съпроводен с мъжко потупване по гърба.