Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Проктър ги откара до Източен Хамптън в една сива и много студена сутрин. Лейтенантът си помисли, че е благодарен за допълнителното място, което предлагаше задната част на голямата кола, да не говорим за сгъваемата маса от стилно полирано дърво, която му позволи да навакса с канцеларската работа. Когато автомобилът намали, влизайки във „Фърдър Лейн“, се показа имението, около което кипеше работа. Пътя препречваха полицейски бариери, жълти ленти се люлееха от студения декемврийски вятър, а на банкета бяха паркирали множество коли на криминалистите и патолозите. Групи униформени се разхождаха наоколо. Някои носеха клипбордове с листа за писане и гледаха да не измръзнат до смърт.

— Божичко – възкликна Д’Агоста, – има прекалено много хора на местопрестъплението.

Когато спряха на импровизирания паркинг, очертан върху парче трева с полицейски ленти и надписи, видя как всички започнаха да се обръщат и да зяпат ролс-ройса на Пендъргаст.

Той слезе от едната страна, а агентът от другата. След като придърпа здраво около тялото си палтото за защита от смразяващия вятър, идващ от Атлантика, Д’Агоста се упъти към командния и контролен център в един бус, а Пендъргаст го последва.

В малкото пространство откриха полицейския началник на Източен Хамптън. Д’Агоста беше говорил с него по-рано по телефона и остана доволен от професионалното му отношение, а сега изпита още по-голямо задоволство да го види на живо: солиден по-възрастен мъж с посивели коса и мустаци и добродушно отношение.

— Вие трябва да сте началникът на отряда детективи лейтенант Д’Агоста – каза той, стана и здраво стисна ръката му. – Аз съм началник Ал Дентън.

Мнозина от полицейските началници в малките градове не можеха да понасят да работят с Нюйоркското полицейско управление може би с основание, но този път Д’Агоста усети, че ще получи цялото нужно сътрудничество. Обърна се да освободи място за Пендъргаст да влезе и се представи, но с учудване видя, че той беше изчезнал.

— Искате ли да ви разведа наоколо? – предложи Дентън.

— О, да, разбира се. – Точно е стила на Пендъргаст.

Дентън си облече палтото и лейтенантът го последва отново навън в бурното утро. Пресякоха „Фърдър Лейн“ и се озоваха пред главната двукрила порта, водеща в имението: огромна, отчасти позлатена, направена от тонове ковано желязо. Тя беше отворена, но охранявана от двама полицаи. Единият държеше клипборд и закачалка с лекарски гащеризони за еднократна употреба, маски, ръкавици и калцуни, обаче началникът махна с ръка.

— Екипът криминалисти свърши с къщата – обясни той – и по- голямата част от парцела.

— Много бързо.

— Тук навън и в това зимно време трябва да действаме бързо или доказателствата ще станат неизползваеми. Затова повикахме криминалисти от целия Ийст Енд. А къде е агентът от ФБР, който щял да дойде с вас?

— Някъде наоколо.

Началникът се смръщи, а Д’Агоста не можеше да му се сърди: смяташе се за грубиянство да не установиш връзка с местните ченгета. Минаха през портите, после през сборния пункт, разгърнат под една тента, и закрачиха надолу по чакълестата автомобилна алея, която водеше към голямата къща – огромна бетонна грозотия, която приличаше на купчина бетонни плочи, струпани една връз друга и свързани със стъкло. Топли и уютни колкото Кремъл.

— И така, как се казва този руснак?

— Богачев.

— Богачев. Колко дълго е живял в Източен Хамптън?

— Преди няколко години купи земята. Отне му няколко години да построи къщата и се премести тук преди шест месеца.

— Създавал ли ви е някакви проблеми?

Дентън поклати глава.

— Нищо освен проблеми. Още от самото начало. Когато купи парцела, продавачът се оплака, че е измамен, и заведе дело. Случаят е още в съда. Един ден посред нощ Богачев събори историческа постройка с покрив от дървени керемиди. Заяви, че не знаел, че е обявена за забележителност. Беше заведено дело и за това. После построи това грозилище, което нарушава цял куп градски наредби. Всичко без нужните разрешителни. Последваха още дела. След това изпързаля строителните предприемачи, измами работниците и дори хората, които му косят моравата. Дела до гушата. Той е от онези глупаци, които правят само онова, което поискат. Няма да преувелича, ако кажа, че е най-мразеният човек в града. По-скоро беше.

— Откъде идват парите му?

— Той е от онези руски олигарси. Международен търговец на оръжия или нещо също толкова неприятно. Къщата, парцелът – всичко е собственост на куха фирма или поне така пише в данъчния регистър.