Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

— Може и да ви кажа. Може. Сега, когато я няма, мисля, че споразумението за неразгласяване вече не действа, нали?

Отново настъпи тишина. Брайс беше достатъчно опитен да не отговаря на подобен въпрос.

— Точно в края на нашия брак… – Тя си пое дълбоко дъх. – Грейс, пияна и надрусана, сгази едно деветгодишно момче. То изпадна в кома. Почина две седмици по-късно. Ужасна работа. Родителите му трябваше да решат дали да спрат животоподдържащата система.

— О, не – възкликна Хариман, истински ужасен.

— Да.

— И какво стана после?

— Татето я отърва.

— Как?

— Хлъзгав адвокат, много пари.

— Къде се случи?

— Бевърли Хилс, къде другаде. Всички данни бяха засекретени. – Тя замълча, допи втората чаша и я тропна победоносно на масата. – Не че сега засекретените данни имат някакво значение. Поне за нея нямат. Изглежда най-накрая късметът й е свършил.

Кабинетът на Хауърд Лонгстрийт в огромната сграда на ФБР на „Федерал Плаза“ беше точно такъв, какъвто Пендъргаст го помнеше: пестеливо мебелиран, стените заети от лавици с книги по всички възможни теми. И най-важното – нямаше компютър. Часовникът на стената съобщаваше на всеки, който се интересува, че часът е пет без десет. Мястото приличаше повече на салона в някой древен английски мъжки клуб с двете прашни кресла с високи облегалки и малката масичка за чай, сложени върху ръчно тъкания кашански {8} 8 Вид копринен персийски килим. – Б. пр. килим в средата на помещението, а не на кабинет във Федералното бюро за разследване.

Лонгстрийт седеше на едно от креслата с вездесъщия „Арнолд Палмър“ {9} 9 Безалкохолна напитка от леден чай и лимонада, създадена и популяризирана от американския играч на голф Арнолд Палмър. – Б. пр. върху поднос за вино на масата. Размърда едрото си тяло, прокара пръсти през дългата си посивяла коса и със същата ръка покани с жест Пендъргаст да седне на другото кресло.

Той седна. Лонгстрийт отпи глътка от чашата и я върна на подноса. Подчертано не предложи от напитката на Пендъргаст.

Мълчанието продължи дълго преди асоциираният изпълнителен директор по разузнаването да заговори.

— Агент Пендъргаст – започна той отсечено, – сега получих доклада ти. Искам да чуя твоето лично мнение дали двете убийства са дело на един и същ човек.

— Боя се, че няма какво да добавя към доклада по случая с първото убийство, който вече имаш.

— А второто?

— Не съм се занимавал с него.

Върху лицето на Лонгстрийт се изписа изненада.

— Не си се занимавал с него? И защо, по дяволите?

— Не получих заповед да го разследвам. Сър, не прилича на федерален случай, освен ако двете убийства не се окажат свързани.

— Кучи син – измърмори Лонгстрийт, докато се мръщеше на Пендъргаст. – Но знаеш за второто убийство.

— Да.

— И не смяташ, че са свързани?

— Предпочитам да не правя предположения.

— Прави, по дяволите! С един убиец ли си имаме работа, или с двама?

Пендъргаст прехвърли единия си крак върху другия.

— Ще прегледам възможностите. Първо, един и същ убиец е извършил и двете. Трето убийство ще го определи като сериен убиец. Второ, убиецът на първата жертва изхвърля тялото, а главата е отрязана от друг човек. После той решава да си опита късмета в убийство и отрязване на глава. Трето, второто убийство е просто повторение, което имитира първото. Четвърто, убийствата нямат нищо общо, а двете обезглавявания са случайно съвпадение. Пето…

— Достатъчно! – каза Лонгстрийт, повишавайки тон.

— Извинете, сър.

Лонгстрийт отново отпи от чашата, върна я на мястото й и въздъхна.

— Виж, Пендъргаст… Алойшъс… ще излъжа, ако ти кажа, че не съм те изпратил като един вид наказание да разследваш първото убийство заради нечестната ти работа по случая „Халсиън Кий“ миналия месец.

Но съм склонен да заровя томахавката. Защото, честно казано, се нуждая от твоите странни способности в този случай. Както сигурно вече знаеш от медиите, работата се раздува.

Пендъргаст не отговори.

— Жизненоважно е да открием връзката между тези две убийства, разбира се, ако има такава. Или, от друга страна, да докажем, че няма.

Ако си имаме работа със сериен убиец, това може да е началото на нещо наистина ужасно. Серийните убийци са твоят специалитет. Проблемът е, че макар да разгласихме, че първият труп е докаран от Джърси и изхвърлен в Куинс, няма истински доказателства, че става дума за престъпление с пресичане на щатските граници. Що се отнася до правилата, това прави нашето разследване деликатно. Официално не мога да включа никого другиго, докато Нюйоркското полицейско управление не помоли за помощ. Знаеш, че това няма да стане, освен ако не се отнася за тероризъм. Така че трябва да идеш там и да хвърлиш внимателен поглед отблизо на второто убийство. Искам да знам, ако е работа на развиващ се сериен убиец. Ако става дума за двама различни убийци, можем да се отдръпнем и да оставим на Нюйоркското полицейско управление да се оправя с тях.