Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

Беше започнал журналистическата си кариера в „Ню Йорк Таймс“, където израсна благодарение на таланта си: от коректор до отдела за местни новини. Обаче малко несъгласие при отразяването на произшествие, което по-късно стана известно като „клането в метрото“, плюс това, че беше надминат в репортажа и надхитрен от покойния, велик и нетърпим Уилям Смитбак, доведе до безцеремонното му изгонване от „Таймс“. Това беше най-болезненият период в неговия живот. С опашка между краката се бе прехвърлил в „Ню Йорк Поуст“. Ала накрая се оказа, че това е най-доброто, което е могло да му се случи. Винаги бдителната, винаги ограничаващата редакционна ръка, която го беше сковавала в „Ню Йорк Таймс“, в „Поуст“ се оказа много по-търпима. Вече никой не надничаше непрекъснато през рамото му, за да парализира стила му на работа. В стила на журналистиката а ла „Поуст“ имаше известна хулиганска елегантност, която, както откри, не нараняваше чувствата на хората. През десетте си години във вестника се беше изкачил нагоре по служебната стълба до репортер звезда в отдела за местни новини.

Но десет години във вестникарския занаят са много време и напоследък кариерата му започна да буксува. Въпреки чувството си на снизхождение, когато гледаше тази жена, осъзнаваше, че същевременно изпитва отчаяние. Отдавна не беше откривал големи истории и започна да усеща горещия дъх на по-младите си колеги във врата си. Трябваше му нещо голямо, и то начаса. Усещаше, че може би е това. Имаше дарбата да надушва определен вид истории и си пробиваше път, за да се срещне със съответния вид хора. Това включваше и жената, седнала срещу него: Изолда Озмиян, някогашна нашумяла моделка, катерач по социалната стълбица, откровена златотърсачка, бивше завоевание на великия Антон Озмиян. След деветте години съпружеско щастие тя бе изкарала деветдесет милиона долара от шумното бракоразводно дело. Това, помисли си Брайс, правеше по десет милиона на месец, или 333 000 на чукане, ако предположим, че всеки ден са правили смешните движения. Прекалено смело предположение, като се има предвид, че Озмиян беше от онези интернет работохолици, които на практика спяха в кабинета си.

Брайс знаеше, че неговият инстинкт за интересни истории е остър, а тази имаше всички характеристики на такава. Обаче напоследък трябваше да се тревожи за своите колеги в „Поуст“ – тези гладни млади хуни, които силно желаеха да го видят детрониран. Не извади късмет да се добере до среща с Озмиян, което беше очаквал, а ченгетата се оказаха необичайно сдържани. Обаче нямаше проблеми да си уреди среща с Изолда. Втората жена на Озмиян беше прословута с озлоблението и отмъстителността си и той имаше силно предчувствие, че тя е главната рудна жила, опакована в зъл, но красив пакет, само чакащ да излее цял товар боклук.

— Е, господин Хариман – каза Изолда с кокетна усмивка, – как мога да ви помогна?

Брайс започна бавно и предпазливо:

— Търся малко данни за господин Озмиян и неговата дъщеря. Нали разбирате, само за да мога да ги обрисувам като човешки създания – естествено, имам предвид след трагичното убийство.

— Човешки създания? – повтори Изолда с остър тон.

О, нещата се подреждат страхотно.

— Да.

Настъпи пауза.

— Ами аз не бих ги определила точно по този начин.

— Моля? – попита Брайс, преструвайки се на неразбиращ. – В какъв смисъл?

— Като човешки създания.

Брайс се престори, че си записва нещо, за да й даде възможност да продължи.

— Когато срещнах Озмиян, бях наивно малко момиче, невинна моделка от Украйна. – Гласът й бе придобил сълзлив, самосъжалителен тон. – Замая ми главата, както само той умее. С вечери, частни самолети, петзвездни хотели, с цялата си същност. – Тя изсумтя. – Акцентът й имаше приятни славянски нотки, задушавани от грозния провлечен говор от Куинс.

Хариман знаеше, че тя не е била само моделка по модните подиуми, защото откровените й голи снимки още обикаляха интернет и сигурно щяха да го правят до края на света.

— О, каква глупачка бях – каза тя с треперещ глас.

В този момент се появи икономът, носещ две огромни мартинита на сребърен поднос. Постави едното пред нея, а другото пред Хариман. Тя грабна своето като човек, умиращ от жажда, и изгълта половината, преди да върне чашата изискано на мястото й.

Брайс се престори, че отпива. Питаше се какво е видял Озмиян в нея. Разбира се, беше страшно хубава, слаба, атлетична, пищна. Сега беше свила тялото си на шезлонга като котка, но на света имаше много красиви жени, които би могъл да избере. Защо точно нея? Разбира се, може да е имало причини, които се разкриват единствено в спалнята. Докато тя говореше, съзнанието му се зарея сред различните възможности в тази област.