Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

— Процесът трябва да е бил твърде кървав.

Д’Агоста не беше сигурен какво иска да каже Пендъргаст с това, и го пусна край ушите си.

— След това извършителят се качва на тавана, където се намира сейфът с охранителната система, отваря го, използвайки хакнатия код, изважда твърдите дискове и си тръгва. Отново използва входната врата, за да излезе. Според нашия експерт само служител или бивш служител на фирмата, инсталирала охранителната система, може да го е извършил. Всичко е в доклада.

— Много добре. Тогава хайде да започваме. Етаж по етаж и моля, всички помещения на съответния етаж, дори нищо да не се е случило в тях.

Д’Агоста поведе Пендъргаст през кухнята, след това през всекидневната на първия етаж, като по негова молба отваряше всички шкафове. Качиха се по стълбите на втория етаж, обиколиха и него, след което дойде ред и на третия. Това беше мястото, където се бе разиграла по-голямата част от екшъна. В задната част на тясната редова къща имаше две помещения, а отпред голяма всекидневна.

— Убийството е извършено при вратата за музикалния салон – каза Д’Агоста и посочи стената, където се бяха забили стрелите. На нея се виждаше широк кървав водопад, стекъл се от останалите пукнатини по облицованата с ламперия стена, и голяма локва засъхнала кръв върху килима под мястото. Тук Пендъргаст спря и коленичи. С помощта на фенерче-писалка се зае да я проучва, като от време на време вадеше от джоба си малка епруветка, отскубваше нещо с пинсетите и го пъхаше вътре, след което я затваряше със запушалка. След това проучи килима и следите от стрелите с лупа, закрепена на окото. Д’Агоста не си направи труда да му припомни, че криминалисткият екип вече е преровил внимателно всичко, защото беше виждал Пендъргаст да изважда пресни доказателства дори от най-грижливо прочесаното местопрестъпление.

След като свърши с мястото на убийството, Пендъргаст продължи в мълчание грижливо да проучва музикалния салон, сейфа и останалите две помещения на този етаж в редовата къща. След това продължиха към горните етажи, а после се качиха на тавана. Агентът отново се озова на четири крака в праха пред и във сейфа на охранителната система, събираше и прибираше в епруветки доказателства.

Накрая се изправи наполовина под ниския таван.

— Любопитно – измърмори той. – Наистина много любопитно.

Д’Агоста не знаеше какво е сметнал за толкова любопитно, но не попита, защото беше наясно, че дори да го направи, няма да получи отговор.

— Както вече казах, трябва да е някой, работил в „Шарпс & Гънд“. Извършителят е знаел точно как работи системата. Като казвам точно, имам предвид буквално .

— Чудесна насока на разследването. А по отношение на другото убийство – имаш ли допълнителни разкрития за дъщерята?

— Да. Успяхме да вземем копия от някои закрити досиета от полицейското управление на Бевърли Хилс. Преди осемнайсет месеца е убила момче, докато е карала дрогирана. Блъснала го и избягала от мястото на произшествието. Озмиян успял да я измъкне чрез много добра адвокатска работа. Семейството на момчето не успяло да го преглътне. Отправило и заплахи.

— Още една очевидна насока на разследването.

— Разбира се. Майката на момчето се самоубила, бащата се преместил на изток. Опитваме се да разберем къде е, за да говорим с него.

— Подозирате ли го?

— Има силен мотив.

— Кога се е преместил на изток?

— Преди около половин година. Държим информацията под контрол, за да не се разчуе, преди да сме го намерили.

Те се спуснаха отново на първия етаж, където Пендъргаст се обърна към Къри и малката група полицаи, които бяха с него:

— Моля, трябва сега да прегледам документите.

Къри измъкна една папка хармоника от чантата си и я подаде на Пендъргаст. Агентът веднага седна на един стол и започна да я прелиства, като от време на време вадеше документи, за да ги прегледа обстойно, и ги прибираше отново.

Д’Агоста скришом погледна часовника си. Десет минути след полунощ.

— Виж, това е твърде дебело досие. Може да го вземеш у вас, за да го прегледаш на спокойствие – предложи той.

Пендъргаст вдигна поглед, а сребристите му очи проблеснаха от раздразнение.

— Преди да напусна сградата, искам да се уверя, че не съм пропуснал нещо.

— Добре, добре.

Д’Агоста потъна в мълчание, докато Пендъргаст продължаваше да прехвърля документите. Минутите отлитаха, всички чакаха с нарастващо нетърпение.

Внезапно Пендъргаст вдигна очи от документите.