Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

И двата предмета бяха сред притежанията на Констънс, които тя най-много ценеше.

Не мога да остана тук. Като знам онова, което знам, казвайки това, което казах – би било непоносимо да остана да живея под този покрив…

След като вдигна и трите предмета от плота, Пендъргаст излезе от стаята, върна се надолу по коридора и отвори непривлекателната врата към най-личния от своите апартаменти. Зад вратата имаше малко помещение, което завършваше с шоджи – плъзгащ се параван от оризова хартия. А зад него, сред дебелите стени на старата и елегантна жилищна сграда, беше скрита чайна градина, създадена от Пендъргаст по най- точните стандарти.

Той бавно затвори зад себе си, спря и се вслуша в тихото гукане на гълъбите и вдиша миризмата на евкалиптовите и сандалови дървета. Всичко – пътеката с плоски камъни, която се виеше пред него, боровете джуджета, водопадът, чашицу , или къщичката за чай, полускрита зад зеленината пред него – беше изпъстрено с неясна непряка светлина.

Той закрачи по пътеката покрай каменните фенери към чайната. Наведе се ниско, за да влезе в сумрачната вътрешност на чашицу .

Затвори нейната садугучи , внимателно остави трите предмета, които носеше, и се огледа, за да се увери, че всичко нужно за чайната церемония: мидзусаши – гърнето за вода, бъркалката, черпакът, мангалът, железният чайник кама , е готово. Постави чайника и кутията със зелен чай на прах мача на точните им места, след това седна на татамито. През следващите трийсет минути се потопи изцяло в церемонията: започна ритуално да почиства различните прибори, затопли водата, подгря чаван купата за чай. След като за последен път я напълни с топла вода с черпака, бръсна точното количество мача в нея.

Едва тогава, след като цялата подготовка беше извършена с почти благоговейна точност, той опита чая, отпивайки с почти безчувствени устни. Докато го правеше, позволи – за първи път през изминалия почти цял месец – бремето на скръбта и вината напълно да обсеби съзнанието му, а после и постепенно да отслабне.

Най-накрая, след като си върна самообладанието, внимателно и преднамерено бавно премина през последните стъпки на чайната церемония: почисти отново приборите и ги върна по техните места. Пак отправи поглед към трите предмета, които беше донесъл. След известно време протегна ръка към бележника и за първи път го отвори наслуки, позволявайки си да прочете един-единствен параграф. Констънс веднага изскочи пред него чрез своите думи: язвителният й тон, хладната й интелигентност, леко циничният и плашещ светоглед – всички те се просмукаха през гледната точка на XIX век.

Изпита голямо облекчение, че може да чете дневника донякъде безпристрастно.

Върна го предпазливо до гребена и камеята: засега семплите голи стени и под на чашицу му се струваха най-добрия дом за тях. Може би не след дълго щеше да се върне, за да разсъждава върху тях и тяхната собственичка. Но сега имаше други неща за вършене.

Той излезе от къщичката, закрачи по пътеката, напусна градината и пое с бързи, енергични крачки през поредица дълги коридори към входната врата на апартамента. По пътя извади мобилния телефон от джоба на сакото си и натисна бутона за бързо набиране.

— Винсънт? – каза в слушалката. – Моля те, нека се срещнем край редовата къща на Кантучи. Готов съм за онази обиколка, която спомена.

Прибра телефона, облече палтото от викуня {10} 10 Дива лама, чиято вълна се смята за най-фината и се цени високо. – Б. пр. и излезе от апартамента.

На Д’Агоста въобще не му беше приятно да се връща отново на местопрестъплението, където беше убит Кантучи, и то на практика посред нощ, дори и заради Пендъргаст, който най-накрая се беше съгласил да проучи мястото. Сержант Къри му отвори входната врата и миг по-късно Д’Агоста видя огромния ретро „Ролс-Ройс“ на Пендъргаст да се плъзга и спира край бордюра. Проктър беше зад волана.

Пендъргаст се промъкна край Къри.

— Добър вечер, скъпи Винсънт.

Те тръгнаха надолу по коридора.

— Виждаш ли всички тези камери? – попита Д’Агоста. – Извършителят е хакнал охранителната система и е обезвредил всички аларми.

— Бих искал да видя доклада.

— Ще ти уредя пълен комплект – обеща Д’Агоста. – Криминалистични находки, косми и фибри, латентни пръстови отпечатъци – с една дума, всичко. На излизане сержант Къри ще ти ги даде.

— Прекрасно.

— Проникването е станало през входната врата – продължи лейтенантът. – Хакнатата охранителна система я е отворила. Извършителят е шарил из цялата къща. Ето как са се развили събитията според онова, което успяхме да установим. Изглежда, че докато убиецът е бил в антрето, Кантучи се е събудил. Смятаме, че е отишъл при екрана за видеонаблюдение и е видял този тип долу. Сложил си е халата и е взел пистолета – 9-милиметрова „Берета“. Сметнал е, че нападателят ще се качи с асансьора, затова когато пристигнал, пробил със стрелба много дупки във вратата. Обаче убиецът го изпързалял, защото изпратил асансьора празен. Затова Кантучи, вероятно след като отново е проверил екрана на камерите за видеонаблюдение, слиза на третия етаж, където типът бърника сейфа, в който е неговата цигулка „Страдивариус“. Тук Кантучи е нападнат от засада, убит с три стрели, изстреляни в бърза последователност. И трите пронизват сърцето. След това извършителят го обезглавява. Ако се вярва на съдебния патолог, на практика в мига, в който сърцето му спира да бие.