Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— Трябваше да го направя, той ми се нахвърли с нож! – извиси се един отчаян глас, като се вряза болезнено в нейното завръщащо се съзнание.

— … просто нож за писма, идиот такъв!

— … доктор! Веднага!

— … се опита да я удуши…

Какофонията от високи, паникьосани гласове продължаваше, откъслечните фрази ехтяха в главата й, докато споменът се връщаше… Нора се закашля, опита се да не мисли. Менцес внимателно я вдигна и я отнесе на стола, като не спираше да шепти:

— Добре си, мила моя, всичко е наред, лекарят ще дойде всеки момент… Не, недей да гледаш натам… Затвори очи и всичко ще е наред… Не гледай, не гледай…

Капитан Хейуърд огледа голямата локва кръв върху покрития с линолеум под на кабинета, напълно размазана от фанатичните и безплодни усилия на парамедиците да подновят работата на едно сърце, пронизано от деветмилиметров куршум. Местопрестъплението старателно се проучваше, съдебните екипи и половин дузина специалисти следователи сортираха и етикираха намерените улики.

Тя излезе от офиса като остави на експертите да търсят обяснение на този очевидно безсмислен трагичен акт. За нея имаше друга задача: да разговаря с пострадалата, преди да я отведат в болница.

Намери Нора Кели във фоайето за персонала заедно със съпруга й Бил Смитбак, председателя на отдел „Антропология“ Хюго Менцес и няколко парамедици, полицаи и гардове на сградата. Медицинските лица спореха с Кели по въпроса дали трябва да бъде откарана в болницата за преглед и лечение.

— Искам пазачите и музейния персонал да излязат – нареди Хейуърд. – С изключение на докторите Кели и Менцес.

— Никъде не мърдам – заяви Смитбак. – Няма да оставя жена си.

— В такъв случай можете да останете – кимна Хейуърд.

Един от парамедиците, който очевидно не можеше да се разбере с Нора, направи последен опит.

— Вижте какво, госпожице, вратът ви е контузен и е възможно да имате мозъчно сътресение. Понякога симптомите се проявяват със закъснение. Трябва да ви направим изследвания.

— Престанете да ме наричате госпожица. Имам докторска степен.

— Човекът е прав – намеси се Смитбак. – Трябва да отидеш поне за един кратък преглед.

— Кратък? Ще прекарам в спешното цял ден! Нали ги знаеш в „Сейнт Люк“!

— Нора, спокойно ще се справим и без теб днес – каза Менцес. – Ти преживя ужасен шок…

— С цялото ми уважение, Хюго, знаете толкова добре, колкото и аз, че с д-р Уичърли… О, боже, какъв ужас! – Тя се задави за момент и Хейуърд се възползва от възможността да заговори.

— Знам, че моментът е лош, д-р Кели, но може ли да ви задам няколко въпроса?

Нора изтри очи.

— Моля.

— Можете ли да ми кажете какво предизвика това нападение?

Кураторката си пое дълбоко въздух. След това преразказа събитията, които се бяха случили в кабинета й преди десет минути, както и предложението на Уичърли от преди няколко дена. Хейуърд слушаше, без да я прекъсва, както и Смитбак, но неговото лице потъмня от гняв.

— Копеле! – прошепна той.

Нора нетърпеливо му махна с ръка.

— Нещо му стана днес. Просто не беше същият човек. Изглеждаше сякаш… е получил някакъв пристъп.

— Защо бяхте в музея толкова рано? – попита Хейуърд.

— Чакаше ме – чака ме – много напрегнат ден.

— А Уичърли?

— Доколкото разбирам, е дошъл тук в три след полунощ.

Хейуърд се изненада.

— Защо?

— Нямам представа.

— Ходил ли е в гробницата?

Беше ред на Менцес да отговори.

— Да. Електронната регистрация показва, че е влязъл малко след три, прекарал е вътре половин час, след което е напуснал. Не знаем къде се е намирал между този момент и времето на нападение. Търсих го навсякъде.

— Предполагам, че сте проверили биографията му, преди да го наемете. Имаше ли криминални прояви, случаи на агресия?

Менцес поклати глава.

— Абсолютно нищо такова.

Хейуърд се огледа и с облекчение установи, че и днес Висконти е на смяна. Тя му махна да се приближи.

— Искам да вземете показания от д-р Менцес и от пазача, който простреля Уичърли – каза тя. – Можем да разпитаме д-р Кели, след като се върне от болницата.

— В никакъв случай – заяви Нора. – Готова съм да дам показания още сега.

Хейуърд не й обърна внимание.

— Къде е медицинският екип?

— Придружиха тялото до болницата.

— Искам да говоря с ръководителя им.

Малко по-късно Висконти й връчи радиостанцията си, след което отведе Менцес, за да го разпита.