Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— От деня, в който пристигна тук. А сега те моля да си вървиш, или ще бъда принудена да повикам охраната.

— Охрана? Това не са пазачи, а шегобийци!

— Моля те, напусни кабинета ми. – И Нора протегна ръка към слушалката на телефона.

Но внезапно Уичърли скочи на крака, наведе се напред, помете телефона от бюрото й, стъпка вилката и изтръгна жицата.

Нора замръзна. С Уичърли се случваше нещо ужасно, нещо, което напълно надхвърляше нейния опит.

— Чуй ме, Ейдриън – започна тя кротко, – хайде да се успокоим. – С тези думи се изправи и полека тръгна да заобикаля бюрото.

— Проклета кучка – изръмжа той тихо и заплашително.

Нора видя как пръстите му се свиват конвулсивно, по-силно с всеки нов спазъм, докато накрая се стегнаха в юмрук. Почти физически усещаше нарастващата му агресия. Тя заобиколи работната си маса – не бързо, а с бавна решителност.

— Излизам – заяви тя колкото можа по-твърдо. В същото време се стегна, готова за отбрана: ако се приближеше към нея, щеше да се цели директно в очите му.

— Излизаш на майната си. – Уичърли й препречи пътя, като междувременно се протегна зад гърба си и завъртя ключа на вратата. – Хайде да те видим как ще се отървеш от мен сега !

Стоеше пред нея с кръвясали очи, зениците му се бяха свили като малки черни куршуми. Тя се бореше с прииждащата вълна на паника. Какъв беше верният подход: кротко убеждаване или твърди заповеди? Усещаше мириса на потта му, остър почти колкото на урина. Лицето му се сгърчи в поредица от спазматични конвулсии, десният му юмрук ту се свиваше, ту се отпускаше. Изглеждаше точно като обладан от демонични сили.

— Ейдриън, всичко е наред – каза тя, като вмъкна успокоителна нотка в треперещия си глас. – Просто имаш нужда от помощ. Позволи ми да повикам доктор.

Последва нов тик, мускулите на врата му се стегнаха в издути възли.

— Мисля, че получаваш някакъв пристъп – продължи Нора. – Разбираш ли, Ейдриън? Нуждаеш се от лекар незабавно. Моля те, нека ти помогна.

Той се опита да каже нещо, но вместо това заекна, пръскайки слюнка. По брадичката му потече лига.

— Ейдриън, сега излизам и ще повикам лекар…

Дясната му ръка се стрелна като снаряд и силно я цапардоса през лицето, но тя очакваше точно такъв удар, така че успя да се отдръпне и да избегне част от тежестта му. Спъна се и политна назад.

— Някой да ми помогне! Охрана! Повикайте охраната!

— Млъквай, кучко мръсна! – Уичърли се затътри към нея като влачеше единия си крак и замахна диво. Нора изгуби равновесие и той се нахвърли върху нея незабавно. Двамата тежко се стовариха на пода и завлякоха лаптопа, който падна с трясък.

— Помощ! Нападат ме!

Тя заби пръсти в очите му, но той блъсна ръката й встрани и я удари по главата, сграбчи блузата й и рязко я съдра, откъсвайки копчетата.

Нора отново изкрещя и се опита да се отскубне от хватката му, но свободната му ръка се уви около шията й със смайваща сила и заглуши писъка. Тя зарита диво с крака, но той ги притисна като в менгеме между своите.

— Значи си мислиш, че ти раздаваш заповедите? – Пръстите му се впиха във врата й. Тя го заблъска, задърпа косата му, удряше гърба му с юмруци, но Уичърли сякаш изобщо не забеляза, толкова съсредоточен беше върху хватката на ръцете си. Потното му, вонящо, изкривено от тиковете лице се навря в нейното. – Ще ти покажа кой е шефът тук.

Нора се извиваше, забиваше нокти и го удряше безпомощно, диафрагмата й се повдигаше да поеме въздух. Усещаше ларинкса си като премазан под огромния натиск. Уичърли бе блокирал притока на кръв към мозъка й и тя чувстваше как силата се оттича от нея като пясък през решето. В очите й внезапно избухнаха милион ярки звезди, едно разширяващо се петно мрак започна да замъглява периферията на зрителното й поле подобно мастило, изсипано във вода.

— Как е усещането, кучко ?

Тя чу някаква глъчка, идваща сякаш от много далеч, оглушителен пукот и разцепване на дърво и после, с последното късче от съзнанието си усети, че желязната хватка на ръцете му около шията й се разхлабва и я пуска. Все още плуваше в море от мъгла, когато я разтърсиха някакви викове и един непоносимо силен трясък.

Нора се превъртя, като кашляше неудържимо и държеше ръка върху гърлото си… и в следващия момент Менцес бе до нея, люлееше я в ръцете си и викаше лекар. Тя изпита пълно объркване. Някъде иззад бюрото бе настанала ужасна суматоха, няколко пазачи крещяха неразбираемо… после видя река от кръв, която се стичаше по пода. Какво се бе случило?