Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— Смятам, че това, от което Констанс най-много се нуждае, е напътствие.

— Що за напътствие?

— Знаеш. Такова, каквото един баща може да даде на дъщеря си.

Пендъргаст се размърда в стола си раздразнено.

— Никога не съм имал дъщеря.

— Сега имаш. И знаеш ли какво? Мисля, че цялата тази грандиозна обиколка, на която я водиш, не дава резултат.

— И на мен ми мина през ум същата мисъл.

— Имате нужда от възстановяване – и двамата. Трябва да преодолеете това заедно.

Пендъргаст помълча малко.

— Мислех си дали няма да е добре да се оттеглим от света за известно време.

— О?

— Има един манастир, в който на времето поживях. Много уединен, в западен Тибет, далеч от всякаква цивилизация. Мислех си, че можем да отидем там.

— Колко дълго няма да ви има?

— Колкото се наложи. – Той отново отпи от виното. – Допускам, че ще са нужни няколко месеца.

— Идеята може да се окаже извънредно плодотворна. И ме води до нещо друго. Какво следва… за нас?

Той бавно остави чашата.

— Всичко.

Последва кратко мълчание.

— Какво имаш предвид? – Гласът й беше нисък.

— Всичко е пред нас – рече Пендъргаст тихо. – Когато се погрижа за Констанс, ще дойде нашият ред.

Тя се протегна и докосна ръката му.

— Мога да ти помогна за Констанс. Доведи я в Египет тази зима. Смятам отново да се захвана с работата в Долината на царете. Тя може да ми помага. Ежедневието на археолога е сурово, но изпълнено с приключения.

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се.

Пендъргаст се усмихна.

— Отлично. Вярвам, че ще й хареса.

— А на теб?

— Аз… Предполагам, че и на мен.

Констанс се бе приближила и те се смълчаха.

— Какво мислиш за Капрая? – обърна се към нея Виола, когато девойката се качи на терасата.

— Много е хубаво. – Тя се отправи към балюстрадата, хвърли едно смачкано цвете и облегна ръце на топлия камък, като се взираше към морето.

Виола се усмихна и побутна Пендъргаст.

— Кажи й плана – прошепна тя. – Ще бъда вътре.

Пендъргаст се изправи и отиде при Констанс. Тя остана неподвижна, взряна в далечината, а вятърът разбъркваше дългата й коса.

— Виола предложи да те заведе в Египет през зимата да й помагаш с разкопките в Долината на царете. Ще имаш възможност не само да учиш историята, но и да я докоснеш със собствените си ръце.

Констанс поклати глава, без да го погледне. Последва дълго мълчание, изпълнено с далечните викове на чайките и приглушения шепот на прибоя.

Пендъргаст пристъпи по-близо.

— Трябва да се отпуснеш, Констанс – рече той. – Сега си в безопасност: Диоген е мъртъв.

— Знам – отговори тя.

— В такъв случай знаеш и това, че няма от какво да се боиш повече. Това е минало. Всичко свърши.

Тя продължаваше да не казва нищо, сините й очи отразяваха безкрайната лазурна празнота на морето. Най-сетне тя се обърна към него.

— Не, не е свършило.

Пендъргаст я изгледа и сви вежди.

— Какво искаш да кажеш?

Известно време тя не отвърна.

— Какво искаш да кажеш? – повтори той.

Най-сетне Констанс заговори. Гласът й беше толкова изтощен, толкова хладен, че го смрази въпреки топлото майско слънце.

— Бременна съм.

КРАЙ

Ромео и Жулиета“, Шекспир, „Трагедии“ т.1, изд. „Народна Култура“, 1973 г. – Б.пр.

Малка древноегипетска статуетка, която се включвала в погребалните предмети. – Б.пр.

Quod erat demonstrandum (лат.) – Това исках да докажа и го доказах. – Б.пр.

Високоалкохолно питие с дъх на анасон, от типа на нашата мастика. – Б.пр

Приемен изпит за университетите в САЩ. – Б.пр.

Токсично органично съединение от групата на кетоните, съдържа се в множество растения и има действие, сходно с това на марихуаната. – Б.пр.

„Метаморфози“, Овидий. – Б.пр.

Старо известно тосканско вино. – Б.пр.

Из „Седемте старци“, в: „Цветя на злото“, Шарл Бодлер, изд. Народна Култура, 1991 г. – Б.пр.

Из „Кухите хора“, Т. С. Ештьг, изд. „Народна Култура“, 1993 г. – Б.пр.

Из „Кухите хора“, Т.С. Елиът. – Б.пр.

Сестра (ит.). – Б.пр.

Glyccyrhiza glabra (бот.) – растение, от което се приготвя сироп за кашлица, влиза и в състава на абсента. – Б.пр.

„Хамлет“, Шекспир. – Б.пр.

Изтичане на лава! Голяма опасност! Не преминавай! (ит). – Б.пр.