Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Остави тези думи да достигнат до съзнанието на слушателите му. Тишината и неподвижността им не се промениха.

— В кратък срок получихме няколко удара, всеки от които би могъл да бъде фатален. Кражбата и унищожението на диамантената колекция. Убийството на Теодор Демео. Необяснимото нападение над д-р Кели и последвалата смърт на нападателя – видния д-р Ейдриън Уичърли от Британския музей, – причинена от „усърдието“ на един агресивен пазач.

Последва пауза.

— А след четири дни е запланувано едно от най-грандиозните откривания в историята на музея. Откриването, което трябваше да остави диамантения обир зад гърба ни. Въпросът, който сега повдигам пред вас, е следният: как ще реагираме? Дали да не отложим откриването? Да свикаме ли пресконференция? Тази сутрин отговорих на обажданията на поне двайсет души от Борда на управителите и всеки от тях имаше различно предложение. А след десет минути трябва да се срещна с един капитан от отдел „Убийства“ на име Хейуърд, жена, която – не се и съмнявам – ще изиска от нас да отложим гала-вечерта. В този момент от нас четиримата зависи какъв курс ще поемем и към какъв ще се придържаме.

Той скръсти ръце и си подпря върху бюрото си.

— Берил? Твоето мнение?

Колъпи знаеше, че Берил Дарлинг ще говори с брутална яснота.

Тя се наведе напред и посочи с молива в ръката си.

— Първото, което аз бих сторила, Фредерик, би било разоръжаването на всеки гард в тази сграда.

— Вече е направено.

Дарлинг кимна доволно.

— След това, вместо пресконференция – която лесно би могла да излезе извън контрол, – незабавно бих направила изявление.

— В което се казва?

— То ще представлява неукрасено изложение на фактите, придружено от tea culpa и израз на дълбоко съчувствие към семействата на жертвите – Демео, Липър и Уичърли…

— Един момент. Липър и Уичърли? Жертви?

— Съболезнованията ще имат строго неутрален тон. Да оставим на полицията да подрежда фактите.

Последва ледена тишина.

— А откриването? – попита Колъпи.

— Анулирай го. Затвори музея за два дни. И се погрижи никой – наистина никой – от персонала да не разговаря с пресата.

Колъпи замълча за момент, след което се обърна съм Джоузефин Роко, шеф на отдела „Връзки с обществеността“.

— Твоят коментар?

— Съгласна съм с госпожа Дарлинг. Трябва да демонстрираме на хората, че ситуацията не е обичайна.

— Благодаря ви. – Колъпи погледна към Менцес. – Имате ли какво да добавите, д-р Менцес? – Беше изумен колко хладно, съсредоточено и спокойно е лицето на другия мъж. Искаше му се и той да притежава такова самообладание.

Менцес кимна към Дарлинг и Роко.

— Искам да поздравя дамите за добре обмислените им изказвания, които при почти всякакви други обстоятелства биха представлявали отличен съвет.

— Но твоята гледна точка се разминава с тяхната?

— Да. Съвсем категорично. – Сините му очи, изпълнени със спокойна самоувереност, впечатлиха Колъпи.

— Да чуем тогава.

— Не смея да противореча на колегите си, чиито знания и опит по тези въпроси надхвърлят моите. – Менцес скромно се огледа.

— Поисках откровеното ти мнение.

— Добре тогава. Преди шест седмици нашата диамантена колекция бе задигната и унищожена. Един външен човек – не музеен работник – убива свой колега. После музеен консултант – временно нает, а не наш служител – се нахвърля върху един от най-добрите ни куратори и бива смъртоносно прострелян от музейната охрана по време на настъпилото меле. Сега ви питам: какво е общото между тези събития? – Менцес ги изгледа изпитателно.

Никой не отговори.

— Госпожо Дарлинг? – настоя той.

— Ами, нищо.

— Именно. През същия този шестседмичен период в Ню Йорк сити са станали шейсет и едно убийства, хиляда и петстотин нападения и още безброй други престъпления. Нима кметът затвори града? Не. Какво направи той вместо това? Съобщи добрите новини: нивото на престъпността е спаднало с четири процента в сравнение с миналата година!

— Е – провлече Дарлинг, – какви „добри новини“ ще ни съобщите вие, д-р Менцес?

— Че въпреки наскоро настъпилите събития гала-откриването на Гробницата на Сенеф все още е в програмата и ще протече точно както е запланувано.

— Значи просто да пренебрегнем останалото?

— Разбира се, че не. Задължително излезте с изявление. Но непременно подчертайте, че това е Ню Йорк и че музеят е огромна сграда, покриваща двайсет и шест акра от Манхатън, в която има две хиляди служители и пет милиона посетители годишно и че при тези обстоятелства е изненадващо, че случайните престъпления не са по-често явление. Най-вече подчертайте последната точка: престъпленията не са свързани, те са случайни и до едно са разгадани. Извършителите са заловени. Другото е просто въпрос на лош късмет. – Той направи кратка пауза. – Остава още нещо, върху което следва да се помисли.