Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— Какво? – попита Колъпи.

— Кметът ще дойде и е планирал важна реч. Много е вероятно да се възползва от щастливото събитие, за да провъзгласи намерението си за повторна кандидатура за поста.

Менцес се усмихна и замълча, яркосините му очи оглеждаха стаята и предизвикваха слушателите му да отговорят.

Първа се съвзе Берил Дарлинг. Тя почука с молива си върху масата.

— Трябва да отбележа, че нещата взимат твърде любопитен обрат, д-р Менцес.

— Това не ми харесва – заяви Роко. – Не можем просто да затворим очи и да се правим на ударени. Ще ни разпънат на кръст.

— Кой е казал, че ще се правим на ударени? – каза Менцес. – Тъкмо наопаки – ще изнесем всички факти. Няма да скрием нищо. Ще се бием в гърдите и ще поемем пълна отговорност. Истината работи в наша полза, тъй като тя ясно говори за случайната природа на престъплението. А виновниците са или мъртви, или зад решетките. И случаят е приключен.

— Ами слуховете? – попита Роко.

Менцес извърна изумените си сини очи към нея.

— Слухове?

— Всички тези подмятания, че гробницата е прокълната.

Той се изкиска.

— Проклятието на Мумията? Великолепно! Сега всички ще искат да дойдат.

Яркочервените устни на Роко се свиха, набраздявайки плътния слой червило.

— А и да не забравяме първоначалното предназначение на Гробницата на Сенеф – да напомни на града, че ние все още сме най-големият природонаучен музей в света. Това откриване ни е по-нужно отвсякога.

Над групата се възцари дълга тишина. Накрая Колъпи се размърда.

— Това звучи адски убедително, Хюго.

— Необичайно, но съм на път да променя мнението си – обади се Дарлинг. – Струва ми се, че подкрепям д-р Менцес.

Колъпи погледна шефката на пиара.

— Джоузефин?

— Все още имам колебания – отвърна тя бавно. – Но си струва да опитаме.

— В такъв случай е решено – заяви Колъпи.

Вратата се отвори като по даден знак, без почукване или предупреждение. На прага застана полицайка в елегантен сив костюм, със значка на ревера. Колъпи погледна часовника си – беше точна до секундата.

Той се изправи.

— Нека ви представя капитана от отдел „Убийства“ Лора Хейуърд. Това е…

— Всички се познаваме – каза тя кратко. После го измери с виолетовите си очи. Беше смущаващо млада и привлекателна. Колъпи се запита дали тези качества не бяха изиграли по-голяма роля в издигането й, отколкото компетентността. Но като гледаше тези очи, той се усъмни, че е така.

— Искам да говоря с вас насаме, д-р Колъпи – заяви тя.

— Разбира се.

Вратата се затвори, след като Менцес – последният излязъл – бе казал „довиждане“. Директорът насочи вниманието си към Хейуърд.

— Ще седнете ли, капитане?

След кратко колебание тя кимна.

— Мисля, че да. – Отпусна се в стола и Колъпи забеляза, че кожата й е бледа и че изглежда изтощена. Въпреки това теменужените й очи съвсем не бяха мътни.

— Какво мога да направя за вас? – попита той.

Тя извади няколко сгънати листа от джоба си.

— Това тук са резултатите от аутопсията на Уичърли.

Колъпи вдигна вежди.

— Аутопсия? Има ли някаква загадка относно начина, по който умря?

Вместо отговор тя извади друг лист.

— Ето и диагнозата на Липър. Заключението е, че и двамата са пострадали от еднаква, внезапна мозъчна увреда във вентромедиалния кортекс на мозъка.

— Нима?

— Да. С други думи и двамата са полудели по съвършено еднакъв начин. Уврежданията са причинили и на двама им незабавна и остра психоза.

Колъпи усети, че го побиват студени тръпки. Ставаше дума точно за това, което бяха отхвърлили – че инцидентите имат някаква връзка. Този обрат можеше да провали всичко.

— Уликите подсказват, че причината е външна и че тя се намира във, или около Гробницата на Сенеф.

— Защо смятате така?

— Защото и двамата са били точно там непосредствено преди появата на симптомите.

Колъпи преглътна болезнено и разхлаби вратовръзката си.

— Това са шокиращи новини.

— От медицинския екип смятат, че причината може да е всякаква: електрически шок на главата, отрова, изпарения или може би повреда във вентилационната система, неизвестен вирус или бактерия… Не знаем. Впрочем, това е конфиденциална информация.

— Радвам се да го чуя. – Колъпи усети, че студените тръпки започват да се разпростират по цялото му тяло. Ако тази новина излезеше оттук, щеше да опровергае изявлението им и да унищожи всичко, за което бяха положили толкова труд.

— Тъй като получих тази информация преди два часа, изпратих специален съдебен екип от токсиколози в гроба. Работят там от около час и все още не са открили нищо. Разбира се, те се намират в начален етап от търсенето.