Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— Ей там, драги мои, ей там!

Един строен човек със спортно яке от камилска вълна и жълта папийонка на точки стоеше отстрани. Той жестикулираше бурно с тънките си ръце срещу плещестия звукооператор. Нора се досети, че това трябва да е режисьорът Рандъл Лофтъс, за когото Менцес й бе споменал наскоро. Получил големи похвали за документалния сериал „Последния каубой на земята“, оттогава той бе създал още няколко документални поредици за телевизията.

Докато тя се приближаваше, шумотевицата ставаше все по-оглушителна.

— Проба, проба.

— Пфу! Акустиката тук е като в плевня.

Лофтъс и екипът му подготвяха премиерата на светлинно-звуковото шоу, което щеше да се състои в нощта на откриването. Местните телевизии бяха планирали да отразят събитието на живо, но то щеше да се излъчи из цялата страна благодарение на ЕнБиСи и СиБиЕс. Това беше истински подвиг в сферата на връзките с обществеността, дело на самия Менцес. Международният отзвук, който репортажите щяха да предизвикат, бе крайно необходим и щеше да повдигне рейтинга на музея. Засега обаче телевизионните екипи създаваха единствено адски хаос, при това в най-лошия възможен момент. Кабелите им бяха навсякъде и препъваха асистентите, които едва крепяха в ръце безценни египетски антики. Яркото осветление само увеличаваше количеството топлина, излъчвано от прегрятата електроника и тълпите изнервени хора, които хвърчаха назад-напред в нещо като овладяна паника: климатиците ревяха и съскаха в безплоден опит да понижат температурата в изложбената зала.

— Искам високоговорителите да се монтират горе в ъгcла, ей там – гърмеше Лофтъс. – Няма ли кой да премести тоя буркан?

Нора припряно се доближи.

— Господин Лофтъс?

Той се обърна към нея, присвивайки очи над очилата си в стил „Джон Ленън“.

— Да?

Тя енергично му подаде ръка.

— Аз съм доктор Нора Кели, куратор на изложението.

— Ах, да, разбира се! Рандъл Лофтъс. За мен е удоволствие. – Мъжът вече й обръщаше гръб.

— Извинете, господин Лофтъс? Споменахте за преместването на някаква стъкленица. Сигурна съм, че ще проявите разбиране – нищо не може да се мести или дори да се пипа от хора извън музейния персонал.

— Не може да се мести! Как се очаква да си монтирам апаратурата?

— Опасявам се, че ще ви се наложи да я монтирате на свободното място около експонатите.

— Около експонатите! Никога не са ме карали да работя в подобни условия. Този гроб прилича на усмирителна риза. Не мога да разположа нищо на добро разстояние или под приличен ъгъл. Не, невъзможно!

Нора го дари с ослепителна усмивка.

— Не се съмнявам, че с талант като вашия ще намерите начин да се справите с неудобствата.

Усмивката нямаше ефект, но при думата „талант“ Лофтъс сякаш се позамисли.

— Винаги ме е възхищавала работата ви – продължи Нора, усетила верния тон. – И лично аз съм наистина във възторг, че тъкмо вие сте се съгласил да продуцирате шоуто. Знам, че ако има някой, който може да свърши тази работа добре, това сте вие.

Лофтъс докосна папийонката си.

— Много благодаря. Блага дума железни врати отваря.

— Исках да се запознаем и да ми кажете дали мога да ви бъда полезна.

Лофтъс се завъртя рязко и кресна на някакъв човек в ъгъла, който се олюляваше на една стълба:

— Не този, другия прожектор! Искам го на тавана на триста и шейсет! – После отново се обърна към нея: – Много сте мила, но наистина се налага да мръднем буркана.

— Съжалявам – рече Нора. – Няма време за никакви размествания, дори да искаме. Тази стъкленица е на три хиляди години и е безценна – не може просто така да я вдигнете и да я преместите. Необходимо е специално оборудване, обучени за целта консерватори… Както казах, ще трябва да работите при това разположение. Ще ви помогна както мога, но по този въпрос няма какво да направя. Съжалявам.

Лофтъс дълбоко си пое дъх.

— Не мога да се суетя около това чудо. Толкова е огромно и гадно!

Нора не каза нищо и той махна с ръка.

— Ще говоря с Менцес. Наистина, просто няма начин.

— Сигурна съм, че и вие сте така зает, както аз, така че ви оставям – отговори тя. – Както казах, ако имате нужда от нещо, обадете ми се.

Мъжът веднага тръгна нанякъде, размахал пръст на поредния злощастен техник.

— Леко там! На пода, на пода! Стъпил си отгоре, дръвник такъв! Погледни, между краката ти е, за бога!

Нора излезе от Залата на колесниците и се насочи към погребалната камера. Консерваторите бяха подредили всички предмети из помещението и тя искаше да свери обяснителните табелки със своите записки. Група техници се трудеше над димните машини в огромния каменен саркофаг.