Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Малко по-рано същия ден бяха направили генерална репетиция на цялото светлинно-звуково представление и Нора трябваше да признае, че е повече от добро. Уичърли може и да беше задник, при това вероятно откачен, но също така бе брилянтен египтолог и – поне толкова важно – отличен сценарист. Това, което бе написал, наистина пренасяше зрителя в древността, а финалът, когато Сенеф внезапно оживяваше, надигайки се от кипящата мъгла, въобще не изглеждаше като бутафория. Освен всичко Уичърли бе съумял да вмъкне едно добро количество любопитна информация в сценария. Хората щяха да си излязат от тази изложба не просто впечатлени от ефектите и интересната история, а наистина обогатени и по-образовани, що се отнася до древноегипетската култура.

Тя се спря. Странно бе колко бързо можеше да се пречупи един такъв компетентен археолог. Нора несъзнателно посегна към врата си, все още болезkено натъртен и посинял. Цялата история беше особена, трагична, необяснима… За пореден път се опита да изтика ужасния инцидент от ума си. Щеше да има време за това след откриването.

Усети леко докосване по рамото.

— Доктор Кели, предполагам? – Гласът беше дълбок, култивиран английски контраалт.

Нора се обърна и се озова лице в лице с една висока жена с лъскава черна коса, облечена в стари панталони от груб плат, кецове и прашна риза. Работничка, очевидно, макар че не си спомняше да я е виждала: а щеше да запомни някого с такава поразителна външност. И все пак, взирайки се в непознатата, тя почувства, че са се срещали и преди.

— Да, аз съм – кимна Нора. – А вие сте…?

— Виола Маскелене. Аз съм египтоложка, дойдох в качеството си на специалист като куратор по шоуто. – Жената протегна ръка, улови тази на Нора и я разтърси доста енергично. Стискането й беше здраво, дланта – малко мазолеста. Това бе човек, който прекарваше много време на открито – поне ако се съдеше по тена и по стройния й, човек би казал обветрен, силует.

— Много ми е приятно да се запознаем – отвърна Нора. – Не ви очаквах толкова скоро.

— Аз също се радвам да ви срещна – усмихна се Маскелене. – Доктор Менцес говори за вас със суперлативи, а и всички направо ви обожават. Той е зает в момента, но аз исках да сляза и да ви видя на часа… и да огледам тази невероятна изложба!

— Както забелязвате, сме под пълна пара.

— Сигурна съм, че държите всичко под контрол. – Египтоложката се огледа наоколо с възхита. – Поканата на музея толкова ме изненада, не мога да ви опиша колко се радвам, че съм тук. Гробниците на XIX династия са мой специалитет. И, невероятно, но факт, гробът на Сенеф никога не е бил проучван, въпреки че очевидно съдържа един от най-пълните текстове от Книгата на мъртвите, намирани някога. Малцина учени подозират, че такъв гроб изобщо съществува! Самата аз винаги съм си мислела, че е просто слух, градска легенда като алигаторите в канализацията. Това е невероятна възможност.

Нора се усмихна и кимна, като наблюдаваше жената напрегнато. Бързината, с която Уичърли бе заменен – бе починал едва преди няколко дни – я изненада. Но, помисли си тя, откриването приближаваше застрашително, а музеят крайно се нуждаеше от специалист, който да пристигне на място и да се заеме с шоуто.

Виола, която сякаш не забелязваше шумотевицата и хаоса, които я заобикаляха, оглеждаше гробницата с удивление.

— Каква приказка!

Нора усети, че й допадат доброто настроение и енергичния дух на египтоложката. Нескритият, искрен ентусиазъм, с който подхождаше към работата, беше далеч за предпочитане пред помпозното поведение на старите прашасали професори.

— Тъкмо проверявах подредбата на антиките и на табелките отдолу – рече Нора. – Искате ли да ме придружите? Може да забележите грешки, които сме пропуснали.

— Страхотно! – каза Маскелене, а лицето й буквално грейна. – Макар че щом Ейдриън се е занимавал с това, съм сигурна, че работата е отлично свършена.

Нора се обърна.

— Познавахте ли го?

Лицето на Виола се помрачи.

— Ние, египтолозите, сме доста малко общество. Доктор Менцес ми каза какво се е случило. Не мога да си го обясня. Сигурно сте изживяла истински кошмар!

Нора само кимна.

— Познавах Ейдриън по професионална линия – продължи Виола по-тихо. – Беше блестящ египтолог, макар че се изживяваше като дар божи за жените. И все пак никога не бих допуснала, че… Какъв ужасен шок. – Тя замълча.

За кратко между тях се възцари неловка тишина. После Нора сякаш се събуди от сън.