Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Констанс Грийн и Диоген Пендъргаст бавно крачеха из галерията, като спираха пред всеки портрет, докато Диоген тихо разказваше историята му. Констанс носеше бледосиня рокля с предница от черна дантела, чиито копчета достигаха до ниското деколте. Диоген бе облечен в тъмни панталони и сребристосиво кашмирено сако. И двамата държаха коктейлни чаши с форма на лале.

— А това – каза Диоген като спря пред един портрет на великолепно облечен благородник, чиято аура на възвишеност бе в странен контраст с екстравагантните мустаци – е херцог Гаспар дьо Мускетон дьо Прендъргаст, най-крупният земевладелец в Дижон през късния шестнайсети век. Бил е последният уважаван член на аристократичната линия, която започва със сир дьо Монт Прендъргаст, спечелил титлата си, сражавайки се в Англия срещу Уилям Завоевателя. Гаспар си падал малко тиранин: бил принуден да избяга от Дижон, когато селяните, обработващи земите му, се вдигнали на бунт. Той пренесъл семейството си в кралския двор, но последвал скандал и се наложило да напуснат Франция. Какво точно се случило с тях след това остава загадка, но така или иначе настъпило ужасно разцепление. Един от родовете заминал за Венеция, докато наследниците на другия – останали без протекция, лишени от титла и пари – избягали в Америка.

Той се премести на следващия портрет – млад мъж със светла като лен коса, сиви очи и слабохарактерна брадичка, чиито пълни и чувствени устни изглеждаха като огледален образ на устните на самия Диоген.

— Това е потомък на венецианския клон, синът на херцога, граф Люневил – титлата по това време вече се давала – уви! – по наследство, а не по заслуги. Потънал в леност и прахосничество и в продължение на няколко поколения наследниците му вървели по неговите стъпки. Всъщност за кратко време родът почти пресъхнал. За жалост той не възвърнал пълния си апогей и през следващите сто години, чак докато двата фамилни клона не се свързали отново чрез брак в Америка… но дори в този момент, разбира се, ставало дума само за мимолетна слава.

— Защо мимолетна? – попита Констанс.

Диоген я гледа известно време.

— Семейство Пендъргаст претърпява дълъг, бавен упадък. Брат ми и аз сме последните. Въпреки че той се ожени, очарователната му съпруга… бе застигната от ненавременна кончина, преди да успее да го дари с наследник. Аз нямам нито жена, нито дете. Ако умрем без потомство, фамилията Пендъргаст ще изчезне напълно от лицето на земята.

Те се преместиха към следващото платно.

— Американският клон на семейството се установил в Ню Орлиънс – продължи той. – Те се движели свободно в богатите кръгове на предвоенното общество. Там последният от венецианския клон, маркиз Орацио Паладин Прандргаст, се оженил за Елоиз дьо Бракиланж с такава пищна и бляскава церемония, че за нея се говорело поколения наред. Единственият им син обаче се влюбил в обитателите и обичаите на заблатените ръкави край Ню Орлиънс. Той повел историята на рода в съвършено неочаквана посока. – Диоген махна към портрета, на който бе изобразен висок мъж с поддържана брадичка, облечен в искрящо бял костюм със синя широка вратовръзка. – Огъстъс Робеспиер Сейнт Сир Пендъргаст. Той бил първата издънка от новообединените семейни клонове, лекар и философ, който изпуснал „р“-то от фамилното име и му придал по-американско звучене. Спадал към каймака на старото нюорлиънско общество – до момента, в който превърнал в своя благоверна една пленително красива жена от самото сърце на блатата, която не говорела английски и обичала да се отдава на странни среднощни практики. – Диоген спря за момент, сякаш размишляваше над нещо. После тихо се разсмя.

— Забележително – прошепна Констанс, възхитена. – Взирала съм се в тези лица през всичките дълги години, опитвала съм се да им избера имена и да им измисля история. За част от най-скорошните портрети можех да се досетя, но колкото до останалите… – Тя поклати глава.

— Прачичо Антоан никога ли не ти е разказвал за потеклото си?

— Не. Никога не говореше за това.

— В интерес на истината, не съм изненадан – той се раздели със семейството в твърде лоши отношения. Както впрочем и аз. – Диоген се поколеба. – Явно, че и брат ми не ти е говорил много по въпроса.

Тя допря чашата до устните си и отпи глътка вместо отговор.

— Знам много за родословието си, Констанс. Дадох си доста труд да науча тайните истории на всички тях. – Той направи жест, обхващащ портретите, след което отново спря поглед върху нея. – Не мога да ти опиша колко съм щастлив, че мога да споделя това с теб. Чувствам, че мога да говоря с теб… както с никой друг.