Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— Чакай отвън – нареди той на Рабинър, после сковано измарширува покрай противната секретарка, влезе в кабинета на Имхоф и плътно затвори вратата след себе си.

— Как…? – започна Имхоф, но млъкна щом видя изражението на Кофи.

— Върнете го обратно в двор 4 – просъска Кофи. – Още утре.

По лицето на директора се изписа изненада.

— Но, агент Кофи, когато споменах за това, го имах предвид само като заплаха. Ако го върнем там, ще го убият.

— Социалните конфликти между затворниците са си тяхна работа, не наша. Издадохте заповед този човек да се упражнява в двор 4, там и ще си остане. Да го преместите сега би означавало, че той е спечелил.

Имхоф понечи да заговори, но агентът го прекъсна с рязък жест:

— Добре ме чуйте, Имхоф. Давам ви недвусмислена официална заповед. Затворникът остава в двор 4. ФБР поема пълна отговорност.

В кабинета се възцари тишина.

— Ще ми трябва в писмен вид – промълви директорът накрая.

Кофи кимна.

— Само кажете къде да се подпиша.

Д-р Ейдриън Уичърли вървеше през безлюдната египетска галерия с чувство на самодоволство при мисълта за специалната задача, с която Менцес го бе натоварил – него, а не Нора Кели. Той се изчерви като си спомни как тя го бе подвела, а после го бе унижила; чувал беше, че американките обичат да правят мъжете на глупаци и сега се бе убедил в това от собствен опит. И тя беше като всички останали!

Е, много скоро щеше да се върне в Лондон, а CV-то му щеше да е добре подплатено с тази хубава малка мисийка. Той си помисли за всички млади и нахъсани доценти, които търсеха работа в Британския музей – те вече бяха доказали, че мисленето им е изключително гъвкаво. Чумата да ги тръшне тези американки с техния лицемерен пуритански морал!

На всичкото отгоре Нора Кели беше страшно властна. Въпреки, че той беше египтологът, тя така и не спря да дирижира парада, винаги оставаше твърдо начело. Макар да възложиха на него да напише сценария за светлинно-звуковото шоу, тя бе настояла да го прочете, беше направила промени и като цяло се бе проявила като тотална гад. Какво въобще правеше тя в такъв голям музей? Би трябвало да си седи в някоя къща в покрайнините и да бърше носовете на цяла сюрия циврещи хлапета. Какъв беше този съпруг, на когото тя бе толкова вярна? Може би проблемът беше там, че Нора Кели вече се среща с някой друг. Да, сигурно беше точно така…

Уичърли стихна до страничните постройки и се спря. Часът бе много късен – Менцес специално бе настоял за това – и музеят беше неестествено тих. Той се заслуша. Всъщност се чуваха някакви звуци – но какви точно не можеше да се каже. Тихата въздишка на… какво? Въздушните тръби? А после бавно, методично цъкане: цък… цък… цък. На всеки две-три секунди, като издъхващ часовник. Долавяше се слабо топуркане и стенания, които можеше да са от тръбите или от нещо свързано с безбройните дървени скелета, издигнати в галериите.

Уичърли приглади косата си и нервно се огледа наоколо. Предишния ден бяха хванали убиеца, така че сега нямаше за какво да се тревожи. Абсолютно за нищо. Все пак странно беше това, което се случи на Липър… Като го гледаше човек – типичен нюйоркски умник – не би помислил, че ще превърти така. Е, всички бяха малко напрегнати. А и тези американци се претоварваха с работа почти до смърт – той просто не можеше да повярва по колко часа работят. В Британския музей подобни изисквания щяха да се сметнат за невероятно нецивилизовани, да не кажем – незаконни. Ето сега например и той самият: разхождаше се тук в три часа след полунощ. Естествено, като се имаше предвид същността на задачата, възложена от Менцес, това бе разбираемо.

Уичърли прокара картата си през четящото устройство на стената, набра кода и лъщящите врати от неръждаема стомана към Гробницата на Сенеф се отвориха. Гробът излъчваше мирис на сух камък, епоксидна смола, прах и нагорещена електроника. Светлините се включиха автоматично. Нищо не бе оставено на случайността; сега всичко бе напълно програмирано. Вече бе повикан резервен техник на мястото на бедния Липър, но до момента се бе проявил като не особено старателен работник. Гала-откриването щеше да се състои след пет дни и въпреки, че колекциите в гробницата бяха само частично инсталирани, осветлението, електрониката и светлинно-звуковото шоу бяха напълно готови.

Въпреки всичко Уичърли се поколеба. Погледът му се плъзна по дългото стръмно стълбище и коридора отвъд него. Почувства леко бодване на безпокойство. Като се опитваше да се отърси от неприятното усещане, той пристъпи вътре и се заспуска по стълбите, а скъпите му обувки предизвикваха мек звук по изтърканите камъни.