Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Четиридесет часа го бе следвала неотклонно. Но сега й се бе изплъзнал. Раната му нямаше да го забави – беше дреболия, също като нейната. Тя нямаше съмнение, че е изгубила дирите му задълго – той щеше да се погрижи за това. Сега го нямаше, бе влязъл в кожата на нова личност и със сигурност вече пътуваше към скривалище, приготвено преди много години за подобен случай.

Бе се оказала на косъм да го убие – два пъти. Ако имаше по-добър пистолет… ако знаеше как да стреля… ако бе с една милисекунда по-бърза с острието… той щеше да е мъртъв.

Ала сега се бе измъкнал. Тя бе пропиляла своята възможност.

Констанс тежко се подпря на ръба на мивката и се взря в налетите си с кръв очи. Знаеше с положителност, че всички следи прекъсват тук. Диоген щеше да избяга с такси, влак или самолет, да пресече петнайсетина държавни граници, кръстосвайки Европа по най-неочаквани маршрути и накрая да се озове на място и под самоличност, които внимателно бе подбрал. Щеше да е някъде на стария континент, тя бе напълно убедена в това – но тази увереност бе слаба утеха. Може би щеше да й е нужен цял живот, за да го открие – или дори повече.

Но все пак един живот тя имаше. И когато намереше Диоген, щеше да го познае. Дегизировката му всякога бе добра, но никаква маска не можеше да я подведе. Тя го познаваше. Той можеше да преправи всичко, поддаващо се на смяна във външността си: лицето, дрехите, очите, гласа, езика на тялото. Но две неща никога не би успял да промени. Ръстът му беше едното. Второто и по-важно представляваше характеристика, за която тя бе сигурна, че не се е сетил: особената му миризма. Тя помнеше ясно този специфичен аромат – необичаен и замайващ, като сладник [13] Glyccyrhiza glabra (бот.) – растение, от което се приготвя сироп за кашлица, влиза и в състава на абсента. – Б.пр. , примесен с мрачните, интензивни нотки на метал.

Цял един живот … Тя усети как я залива вълна на такова съкрушително отчаяние, че се олюля над мивката.

Беше ли възможно Диоген да е оставил някакво неволно указание при прибързаното си отпътуване? Но това би означавало тя да се върне в Ню Йорк, а докато успее да стигне, следата бездруго щеше вече да е изстинала.

В такъв случай дали не се бе издал несъзнателно в нейно присъствие? Изглеждаше съвсем невероятно – той бе твърде предпазлив. Но от друга страна, тъй като бе очаквал Констанс да умре, бе възможно да е проявил по-малка от обичайната си бдителност.

Тя излезе от банята и седна на крайчеца на леглото. Опита се за минутка да проясни ума си, след което мислено се завърна към онези най-първи разговори в библиотеката на „Ривърсайд Драйв“ 891. Бе унизително упражнение, което й причиняваше мъчителна болка, докато разкъсваше шевовете на още незаздравелия спомен; и все пак Констанс се насили да продължи, да повика в съзнанието си разменените думи, прошепнатите откровения.

Нищо.

Сега тя запрехвърля в ума си последните им срещи, книгите, които й носеше, декадентските беседи върху живота на сетивата. Но продължаваше да не открива податка, нито дори лек намек за географско местонахождение.

В моя дом – в моя истински дом , онзи , който означава нещо за мен – има също такава библиотека… Така й бе казал той веднъж. Бяха ли и тези думи, както всичко останало, просто цинична лъжа? Или може би в тях проблясваше искрица истина?

Живея близо до морето. Мога да си седя в тази стая , когато всички светлини, освен една-единствена свещ са угасени, и да слушам рева на прибоя: тогава се превръщам в ловец на перли…

Библиотека, къща край морето. Не беше от особена полза. Тя преповтори думите още веднъж и още веднъж. Ала той толкова бе внимавал да скрие всеки издайнически личен щрих – с изключение на тези в отлично обмислените му лъжи, като например белезите от опита за самоубийство!

Белезите от опита за самоубийство. Констанс осъзна, че в спомените си, без да иска е отбягвала тъкмо онова събитие, което имаше най-голям потенциал да й разкрие нещо. И все пак бе непоносимо да мисли отново за това. Да преживява повторно последните часове, прекарани заедно с този мъж, часовете, в които му се бе отдала – не, това щеше да й донесе толкова болка, колкото бе изпитала щом за първи път прочете писмото…

Тя потръпна, внезапно изпитала студ… След което полека се отпусна назад в леглото и взря невиждащи очи в тъмнината, като си припомняше всеки мъничък и мъчителен детайл.

Диоген бе прошепнал няколко стиха в ухото й, докато страстта му се разгаряше. Бяха на италиански: