Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Налагаше се обаче да направи нещо с кръвта – и то бързо.

Зави и влезе в малко кафене на ъгъла на „Теголайо“ и „Санто Спирито“, отиде до бара и си поръча еспресо и натурален сок. Изпи двете чаши до дъно една след друга, хвърли банкнота от пет евро на поцинкования плот и се вмъкна в тоалетната. Заключи вратата и разтвори дъждобрана си. Количеството кръв беше шокиращо. Бързо огледа раната, убеждавайки се, че перитонеумът не е пробит. С помощта на книжни кърпички попи, доколкото можеше кръвта; после откъсна долната половина на пропитата си с кръв риза, превърза ивиците около тялото си, като запуши по този начин раната и спря шуртенето. След това изми ръцете и лицето си, облече дъждобрана, среса косата си и излезе.

Усети кървава локвичка в обувката си и погледна надолу, виждайки, че подметката му оставя червени полумесеци по тротоара. Но това не беше прясна кръв и той усети, че кървенето е намаляло. Още няколко крачки и стигна до стоянката за таксита. Вмъкна се на задната седалка на един Фиат.

— Говориш ли английски, приятел? – попита той и се усмихна.

— Да – дойде дрезгавият отговор.

— Симпатяга! Железопътната гара, моля.

Таксито полетя напред и той се отпусна в седалката, кръвта лепнеше по слабините му, а съзнанието му внезапно се изгуби в безпорядъка от мисли, един поток от разбъркани спомени, какофония от гласове:

Между представата

и реалността

между движението

и действието

пада Сянката [11] Из „Кухите хора“, Т.С. Елиът. – Б.пр.

В манастира „Суоре ди Сан Джовани Батиста“ в Гавинана, Флоренция, дванайсет монахини стопанисваха едно енорийско училище, параклис и вила с пансион за религиозни посетители. Когато мракът на нощта се сгъсти над града, suora [12] Сестра (ит.). – Б.пр. зад гишето на рецепцията отбеляза с безпокойство повторната поява на младата посетителка, която бе пристигнала тази сутрин. Тя се връщаше от разходката си из града измръзнала и мокра, с омотано във вълнен шал лице, като вървеше приведена срещу вятъра и дъжда навън.

— Ще желае ли синьората вечеря? – подзе монахинята, но жената я накара да млъкне с жест толкова безцеремонно, че тя затвори устата си и седна обратно.

В малката скромно обзаведена стая, Констанс Грийн ядосано захвърли палтото си на път към банята. Наведе се над мивката и пусна крана за горещата вода. Когато мивката се напълни, тя се изправи пред огледалото и размота вълнения шал от лицето си. Под него имаше друг, копринен, вкоравен от попилата в него кръв, който тя свали предпазливо.

Прегледа раната щателно, макар да не можеше да види много; ухото и едната й страна бяха покрити с коричка съсирена кръв. Тя потопи една кърпа в топлата вода, изцеди я и внимателно я допря до кожата си. След малко отмести кърпата, изплакна я наново в топла вода и пак я притисна до нараненото място. Няколко минути по-късно кръвта се бе размекнала достатъчно, за да й позволи да почисти порязаното и да го огледа по-добре.

Не беше толкова лошо, колкото й се бе сторило отначало. Скалпелът бе задрал дълбоко край ухото й, но едва бе засегнал лицето. Констанс внимателно опипа мястото с пръсти и установи, че порязването е изключително остро и чисто направено. Не представляваше нищо сериозно, макар и да кървеше обилно, и щеше да заздравее, оставяйки най-много плитък белег.

Белег. Тя почти се изсмя на глас, докато хвърляше окървавената кърпа в умивалника.

Наведе се напред и огледа лицето си в огледалото. Беше слабо и изпито, очите й изглеждаха празни, устните – напукани и сухи.

Романите, които бе чела, оставяха впечатление, че преследването е нещо просто. Едни герои тичаха след други през половината свят, като през цялото време биваха добре отпочинали, добре хранени, добре облечени и поддържани. Действителността излезе различна – преследването бе брутална, изцеждаща силите задача. Констанс почти не бе мигвала от момента, в който намери следата му в музея; почти не бе яла; изглеждаше като бледо копие на себе си.

На всичкото отгоре светът се бе оказал невъобразим кошмар: шумен, грозен, хаотичен и ужасно безличен. Нямаше нищо общо с удобната, предсказуема, духовна реалност в литературата. Мнозинството човешки същества, които срещна, бяха отвратителни, продажни и глупави – нямаше думи, с които да опише колко я отвращаваха. А и да преследва Диоген бе излязло скъпо мероприятие: поради неопитността си, поради това, че я измамиха няколко пъти и че бе притисната от обстоятелствата да бърза много, Констанс бе изхарчила почти шест хиляди евро през последните четиридесет часа. Оставаше само с две хиляди – и без никакво средство да си набави други.