Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— Защо?

— Беше саркастичен както обикновено. Ядосах му се. В случай, че имаше нещо страшничко… исках той да влезе пръв.

— Значи Диоген се пъхна вътре? А вие го последвахте.

— Да.

— Какво открихте?

Устните на Пендъргаст се задвижиха, но измина известно време, преди да се чуе звук.

— Стълба. Която водеше към едно тясно пространство горе.

— Опишете го.

— Тъмно. Задушно. По стените – снимки.

— Продължавайте.

— В отсрещната стена имаше люк, който водеше в друго помещение. Диоген мина пръв.

Докато гледаше Пендъргаст, Глин се поколеба, после попита:

— Вие ли го накарахте да мине пръв?

— Да.

— И го последвахте?

— Аз… се канех.

— Какво ви спря?

Пендъргаст внезапно бе разтърсен от конвулсия, но не отговори.

— Какво ви спря ? – притисна го Глин.

— Шоуто започна. Вътре в кутията. Вътре , където беше Диоген.

— Шоу, замислено от Комсток?

— Да.

— Каква бе целта му?

Нова конвулсия.

— Да изплаши някого до смърт.

Глин се облегна бавно назад в инвалидния си стол. Той беше проучвал като част от разследването си родословието на Пендъргаст и Комсток изпъкваше сред многото му колоритни предци. Той се явяваше пра-пра-чичо на агента – в младостта си прославен магьосник, хипнотизатор и създател на илюзии. С възрастта обаче бе ставал все по-жесток и накрая се бе превърнал в пълен мизантроп. Както мнозина от роднините си и той беше завършил дните си в приют.

Значи дотук го беше довела лудостта му.

— Разкажете ми как започна – каза той.

— Не знам. Подът се наклони или рухна под Диоген. Той пропадна в една по-долна стая.

— По-дълбоко в кутията?

— Да, върна се на първия етаж. Там, където се провеждаше… шоуто.

— Опишете го.

Пендъргаст внезапно простена – стон на страдание, на толкова дълго потискана мъка, че Глин за миг остана без думи.

— Опишете го – насърчи го той в мига, в който се съвзе.

— Зърнах го само за миг, не го видях напълно. И тогава… те се затвориха около мен.

— Те?

— Механизмите. Задвижени от тайни пружини. Един зад мен, който прегради изхода. Друг, който заключи Диоген във вътрешната стая.

Пендъргаст отново млъкна. Възглавницата под главата му сега беше подгизнала от пот.

— Но за миг… вие сте видели онова, което е видял Диоген.

Пендъргаст лежеше неподвижно. След това много бавно той наклони главата си.

— Само за миг. Но чух всичко. Всичко.

— И какво беше то?

— Шоу с магически фенери – прошепна Пендъргаст. – Една фантасмагория. Управлявана от галванична клетка. Това беше… специалитетът на Комсток.

Глин кимна. Знаеше нещичко по въпроса. Магическите фенери представляваха устройства, които пропускаха светлина през стъклени повърхности, върху които бяха гравирани образи. Прожектирани върху бавно въртяща се стена с грапава повърхност, за да засилят илюзията и придружени със зловеща музика и повтарящи се гласове, те бяха еквивалент от деветнадесетото столетие на сегашните филми на ужасите.

— И какво все пак видяхте?

Агентът рязко скочи от дивана, внезапно изпълнен от трескава възбуда. Той тръгна из стаята като свиваше и отпускаше юмруци. След това се обърна към Глин.

— Моля ви, не ме питайте това.

Той се овладя с върховно усилие, продължавайки да крачи из стаята като животно в клетка.

— Продължете, моля – каза Глин безстрастно.

— Диоген крещеше пронизително от вътрешната стая. Отново и отново… и отново. Чух ужасно драскане, докато се опитваше да се измъкне навън – можех да чуя как ноктите му се чупят. После настъпи дълга тишина… А след това – не знам точно кога е било – чух изстрел.

— Изстрел от оръжие?

— Комсток Пендъргаст беше снабдил своята… къщичка на болката с малък пистолет с един патрон. Даваше избор на жертвата си. Можеш да изгубиш ума си; можеш да умреш от страх – или да отнемеш живота си.

— И Диоген избра последното?

— Да. Но куршумът не… не го уби. Само го рани.

— Как реагираха родителите ви?

— В началото не казаха нищо. След това се престориха, че е болен от скарлатина. Запазиха тайната му. Страхуваха се от скандала. Казаха ми, че скарлатината е повредила зрението, усещането му за вкус и мирис. Че е умъртвила едното му око. Но сега вече знам, че трябва да е било от куршума.

Глин усети, че го полазват студени тръпки и изпита непреодолима нужда да измие ръцете си. Мисълта за нещо толкова отвратително, толкова прекалено ужасно, че да накара едно седемгодишно дете да… Той прогони мисълта.