Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Тя кимна.

— Помисли какво се каниш да направиш, Лора. Моля те.

Но петнайсетте години тренировка вече го бяха направили вместо нея. Тя вдигна радиостанцията към устните си.

— Капитан Хейуърд иска връзка с отдел „Убийства“.

Тя усети ръката на Д’Агоста да я докосва нежно по рамото.

— Имаш нужда от него.

— Ало? Код 16. Имам беглец и се нуждая от подкрепление… – Гласът й секна.

В тишината можеше да чуе неизбежния въпрос на диспечера.

— Местонахождението ви, капитане?

Хейуърд не каза нищо. Очите й срещнаха очите на Д’Агоста.

— Капитане? Трябва да знам къде се намирате.

Настъпи тишина, нарушавана единствено от пропукването в радиостанцията.

— Чувам ви, край – каза Хейуърд.

— Местонахождението ви?

Отново тишина. След това тя произнесе:

— Отменете код 16. Ситуацията е разрешена. Капитан Хейуърд край, изключвам.

Хейуърд се откъсна от бордюра, направи обратен завой и се понесе в насрещното платно по улица „Литъл Уест“, зави надясно по „Уест стрийт“ и полетя към центъра, предизвиквайки бясно натискане на спирачки и вой на клаксони. Ако имаха късмет, щяха да са в музея не по-късно от 8:20. Д’Агоста седеше на пасажерската седалка до нея, без да казва нищо. Тя погледна към Пендъргаст в огледалото за обратно виждане – лицето му бе зле натъртено, със скорошна прорезна рана по дължината на едната буза. Изражението му беше призрачно, такова никога не беше виждала на лицето му преди – както и на лицето, на който и да е друг, впрочем. Имаше вид на човек, който току-що бе надникнал в собствения си ад.

Хейуърд върна вниманието си върху пътя. По някакъв неведом начин знаеше, че току-що е пресякла Рубикон. Беше направила нещо, което вървеше против цялата й подготовка и възпитание, против всичко, което според нея означаваше да си добро ченге.

Интересно, но в този момент изобщо не я беше грижа.

Странна, неловка тишина витаеше над тримата. Би очаквала Пендъргаст да я засипе с въпроси или поне да й благодари, че не го е върнала обратно. Вместо това той седеше безмълвен, със същото ужасно изражение върху натъртеното си лице.

— Добре – произнесе тя. – Това е. Тази вечер е голямото откриване на новата експозиция в музея. Всички са там: важните клечки в музея, кметът, губернаторът, знаменитостите, финансовите магнати. Всички. Опитах се да го спра, да го отложа, но получих отказ. Проблемът е, че нямах – все още нямам! – никаква категорична информация. Единственото, което знам е, че нещо ще се случи. И че брат ти, Диоген, стои зад това.

Тя отново погледна към Пендъргаст. Но той нито отговори, нито отвърна на погледа й. Просто седеше там незаинтересован, отнесен. Сякаш беше на милион километри.

Гумите изпищяха, когато тя изпревари един градски автобус, после ускори по магистралата „Уест Сайд“.

— След диамантения обир – продължи тя – Диоген изчезна. Предполагам, че вече е бил подготвил фалшивата си самоличност и просто е влязъл в нея. Поразрових се, както направи и онзи журналист, Смитбак. И двамата сме убедени, че Диоген е под фалшива самоличност сред персонала в музея, може би на куратор. Помислете: диамантеният обир трябва да е вътрешна работа, но Диоген не е от хората, които ще се забъркат с партньори. Освен това – как е успял да пробие охраната на изложението „Свещени образи“ и да нападне Марго Грийн? Вини, ти ми беше казал в началото, че Диоген подготвял нещо голямо. Бил си прав през цялото време. И то ще се случи тази вечер, на откриването.

— По-добре побързай да закараш Пендъргаст на откриването – каза Д’Агоста.

— След фиаското с диамантите музеят обяви, че се готви да отвори за втори път стара египетска гробница, която е в подземието му – Гробницата на Сенеф. Някакъв френски благородник изсипал тонове долари за тази цел. Очевидно начин да се отвлече вниманието на обществеността от унищожаването на диамантената колекция. Тази вечер е гала-откриването.

— Име? – попита Пендъргаст. Гласът му бе едва доловим, сякаш изплуваше от гробовни дълбини.

Това бе първата дума, която Хейуърд го чуваше да произнася.

— Моля? – вдигна вежди тя.

— Името на благородника?

— Тиери де Кахорс.

— Някой виждал ли е изобщо този граф?

— Нямам представа.

Тъй като Пендъргаст потъна отново в мълчание, тя продължи:

— През изминалите шест седмици имаше два смъртни случая, свързани с отварянето на гробницата, без предполагаема връзка помежду им. Първият беше компютърен техник, работещ вътре в гробницата, нападнат от колегата си. Човекът откачил, убил приятеля си, натъпкал органите му в стоящите наблизо церемониални съдове и побягнал към тавана на музея. Нападнал един пазач, когато се опитали да го заловят. Вторият смъртен случай бе на куратор на име Уичърли, британец, поканен специално за подготвянето на шоуто. Той превъртял, опитал се да удуши Нора Кели – познаваш я, нали, Вини?