Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— Божичко, надявам се на нас нищо да не ни се случи. Кой е бил този Сенеф?

— Не се знае със сигурност – може би чичото на Тутмос IV. Тутмос станал фараон шестгодишен и Сенеф управлявал като регент, докато племенникът му порасне.

— Тутмос? Имате предвид цар Тут?

— О, не! – каза Виола. – Тут е Тутанкамон, друг фараон – далеч по-маловажен от Тутмос.

— Вече толкова се обърках – въздъхна съпругата на кмета.

Те минаха през вратите и пристъпиха в стръмно спускащия се коридор.

— Гледай къде стъпваш, скъпа – обади се кметът.

— Това е Първият проход на Бога – каза Виола и се впусна в кратко описание на плана на гробницата. Докато я слушаше, Нора си спомни ентусиазираната обиколка, която Уичърли бе направил само преди няколко седмици. Въпреки топлината, тя потръпна.

Те бавно се движеха напред към първата точка, където щеше да започне светлинно-звуковото шоу, притиснати отвсякъде от тълпата. За няколко минути всичките триста гости бяха вътре и тя чу как вратите на гробницата се затварят сред тътен, който завърши с глух метален звън. Над множеството легна внезапна тишина и бездруго мъждивото осветление намаля още повече.

Откъм мрака долетя слаб звук от лопата, която копае в пясък. После още един, а след това цял хор от кирки, всички захапващи земята. След това се чуха глухите гласове на разбивачите на гробницата, които разговаряха възбудено. Нора се огледа и видя, че в отсрещния ъгъл телевизионните екипи снимат.

Светлинно-звуковото шоу бе започнало и в момента милиони зрители гледаха.

Хейуърд влезе в залата точно зад Д’Агоста и се озова във великолепие от светлина и цветове. За свой ужас тя видя, че вратите към Гробницата на Сенеф вече са затворени, а декоративната червена лента лежеше прерязана на пода. Всичките най-важни гости вече бяха вътре, докато останалите се бяха пръснали из залата, някои седяха около коктейлните маси, други се бяха събрали на групички около храната и напитките.

— Трябва да отворим тези врати още сега – отсече Пендъргаст, приближавайки се до нея.

— Залата за компютърен контрол е насам.

Те пресякоха помещението – съпроводени от разтревожените погледи на някои от присъстващите – и връхлетяха през една врата отсреща.

Компютърната зала за контрол над Гробницата на Сенеф беше малка. В единия й край имаше дълга маса, върху която стояха няколко монитора и клавиатури. От другата страна се издигаха лавици с оборудване: хард-драйв устройства, регулатори, синтезатори, видеотехника. Един телевизор без звук беше свързан към местния филиал на PBS, излъчващ откриването на живо. До масата седяха двама техници и наблюдаваха редица монитори, показващи картини от вътрешността на гробницата, както и един друг екран, върху който течеше дълга серия от цифри. Мъжете се обърнаха, изненадани от внезапното нахълтване.

— Какво е положението със светлинно-звуковото шоу? – попита Хейуърд.

— Върви като по часовник – отговори единият от техниците. – Защо?

— Изключете го – нареди Хейуърд. – Отворете вратите на гробницата.

Техникът свали слушалките си.

— Не мога да го направя, без да са ме упълномощили.

Хейуърд размаха значката си пред лицето му.

— Капитан Хейуърд, НПУ, „Убийства“. Това достатъчно ли е?

Мъжът се поколеба, взирайки се в значката. След това сви рамене и се обърна към другия:

— Лари, въведи серията за освобождаване на вратите, ако обичаш.

Хейуърд погледна към втория техник и позна в него Лари Ендърби, човека, когото беше разпитвала за опита за убийство на Марго Грийн, а след това и за диамантения обир. Изглежда напоследък този тип все се оказваше на погрешното място в погрешното време.

— Щом казваш – отвърна Ендърби малко несигурно.

Тъкмо беше започнал да трака по клавиатурата, когато се появи Манети със зачервено лице, следван от двама гардове.

— Какво става тук? – попита той.

— Имаме проблем – отвърна Хейуърд. – Спираме шоуто.

— Няма да спирате нищо , без да си намерите дяволска добра причина.

— Няма време за обяснения.

Ендърби беше спрял да пише, пръстите му стояха над клавиатурата и той местеше поглед от Хейуърд към Манети и обратно.

— Съобразявах се с вас, доколкото мога, капитан Хейуърд – каза Манети. – Но сега отидохте твърде далеч. Това откриване е направо съдбовно за музея. Всички важни клечки са тук и освен това имаме милиони зрители, които гледат на живо. Няма начин да позволя нещо или някой да развали всичко това.