Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— По-кротко, Манети – произнесе Хейуърд рязко. – Поемам цялата отговорност. Нещо ужасно е на път да се случи.

— Няма да се случи, капитане – каза Манети безцеремонно. Той направи жест към телевизора. – Убедете се сама. Всичко е наред. – Той се пресегна и включи звука.

През петата година от управлението на фараон Тутмос IV…

Хейуърд се обърна отново към Ендърби.

— Отворете онези врати веднага.

— Не изпълнявайте тази заповед, Ендърби – каза Манети.

Ръцете на техника, все още над клавиатурата, започнаха да треперят.

Манети погледна покрай Хейуърд и очите му се разшириха при вида на Пендъргаст.

— Какво, по дяволите… ? Вие не трябваше ли да сте в затвора?

— Казах, отворете проклетите врати! – излая Хейуърд.

— Нещо не е наред. – Манети започна да бърка за радиостанцията си.

Пендъргаст невъзмутимо пристъпи напред. После обърна натъртеното си лице към Манети и произнесе с приятен глас:

— Моите най-искрени извинения.

— За какво?

Ударът дойде толкова бързо, че изглеждаше като сценка от анимационен филм, в която движенията на героите се сливат в някакво торнадо, и в следващата секунда Манети се преви на две със сподавено изохкване. С плавен светкавичен жест Пендъргаст измъкна пистолета на Манети от кобура и го насочи към двамата гардове.

— Оръжия, палки, задушливи спрейове, радиостанции – на пода! – нареди той.

Двамата мъже се подчиниха.

Пендъргаст издърпа един от пистолетите и го подаде на Д’Агоста.

— Наблюдавай ги. – После взе оръжието на втория пазач и го пъхна в колана си за резерва. Едва след това се обърна към Манети, който стоеше на колене с ръка на диафрагмата, опитвайки се да си поеме въздух.

— Искрено съжалявам. В ход е заговор, който цели да унищожи всички в гробницата. Трябва да се опитаме да го спрем независимо дали ви харесва или не. А сега: къде е Хюго Менцес?

— Здравата си загазил, приятел! – задъхано произнесе Манети. – Даже повече, отколкото преди. – И започна да се изправя.

Д’Агоста насочи оръжието си застрашително и Манети замръзна.

— Менцес е в гробницата с останалите – отговори той след известно време.

Пендъргаст се обърна към техниците и заговори. Гласът му беше леден и изпълнен със заплаха.

— Господин Ендърби? Чухте заповедта: отворете вратите!

Техникът, напълно втрещен от ужас, кимна и започна да трака по клавиатурата.

— Няма проблем, сър, ще ги отворя след миг.

Настъпи кратка тишина.

Поредно стакато по клавиатурата, после друга пауза. Ендърби сбърчи чело.

— Опа! Май засече…

През петата година от управлението на фараона Тутмос IV, Сенеф – великият везир и бивш регент на младия фараон – умрял по неизвестни причини. Той бил погребан в голяма гробница в Долината на царете, която била строена в продължение на дванадесет години. Въпреки че Сенеф никога не станал фараон, той бил погребан в Долината на царете както подобава на човек, управлявал като регент на фараона и който вероятно успял да запази силното си влияние и след поемането на трона от бившия му повереник. Голямата пирамида на Сенеф била пълна с всички богатства, които можели да се намерят в древен Египет: погребални предмети от злато и сребро, лазурит, червен халцедон, алабастър, оникс, гранит и диамант, а така също и мебели , съдове за храна , статуи, колесници, игри и оръжия. Не били жалени никакви средства.

През десетата година от царуването си Тутмос се разболял. Синът му, Аменхотеп III, бил провъзгласен за фараон от една фракция в армията, противопоставяща се на жреците. По това време избухнало въстание в Горен Египет и Страната на Двете Царства била потопена в метежи и хаос.

Било подходящо време за ограбване на гробници.

И така една сутрин на зазоряване главните жреци, определени да охраняват великата гробница на Сенеф, започнали да копаят…

Гласът зад кадър прекъсна. Нора стоеше в тъмния коридор към Втория проход на Бога рамо до рамо с кмета и неговата съпруга. Виола Маскелене се намираше непосредствено зад тях. Звукът от копаещи инструменти се усилваше, примесен с възбудените гласове на крадците. Разнесе се одобрителен възглас, стържене на лопати о камък и силно разтрошаване на хоросановите печати, изкъртвани с кирка един след друг. Всички наоколо, цялата аудитория – триста души избрани гости, големите играчи на Ню Йорк – гледаха очаровани.

Шоуто продължи, отекна трополене и стържене на камък: крадците отместваха външната врата на гробницата. Появи се слаба светлина, осветявайки ярко тъмното пространство. Миг по-късно изплуваха лицата на крадците, нетърпеливо притичващи в светлината на факлите. Бяха облечени в древноегипетски одежди. Макар да бе виждала всичко предварително, Нора продължаваше да се изумява колко реалистично изглеждаха холографските образи на крадците на гробницата.