Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

В професия като неговата, помисли си Имхоф, само кризисният момент беше начин да те забележат. Една криза те правеше видим. В зависимост от това как бъдеше разрешена, тя осигуряваше възможност за издигане или разбита кариера. Конкретно тази бе разрешена безупречно: само един ранен пазач (при това не тежко), никакви взети заложници, никой убит или сериозно пострадал. Под неговото водачество Херкмур бе запазил своето безупречно реноме на затвор, от който не може да се избяга.

Имхоф погледна часовника си и изчака стрелката на секундите да стигне точно до 7:30. Кофи още не се бе появил, но той не се и канеше да го чака. Истината беше, че самонадеяният агент на ФБР и лакеите му наистина започваха да му лазят по нервите.

— Господа – поде той. – Нека открия тази среща като се обърна към всички вас с думите: Добра работа!

Лек шепот и размърдване посрещнаха изявлението му.

— Днес Херкмур бе изправен пред необичайно предизвикателство – масов опит за бягство. В два часа и единадесет минути след обяд девет затворници прорязаха оградата в един от дворовете за упражнения в сграда С и се измъкнаха, макар и само в пределите на вътрешния периметър. Един успя да достигне до охранителната станция в южния край на сграда Б. Обстоятелствата все още се разследват. Достатъчно е да се отбележи обаче, че явно затворниците в двор 4 не са се намирали под директното наблюдение на надзирателите по време на опита, причините, за което остават недоизяснени.

Той направи пауза и строго изгледа събралите се около масата хора.

— Ще разискваме този пропуск по време на днешното заседание.

После отпусна чертите си.

— Като цяло отговорът на опита за бягство бе непосредствен и изпълнен по правилата. Мъжете от отряда за незабавно реагиране се намираха на местопрестъплението в два часа и четиринадесет минути и веднага издадоха сигнал код червено. Повече от петдесет гарда бяха мобилизирани. За доста по-малко от час всеки един от бегълците беше заловен и всички затворници – проверени. До три часа и една минута код червено бе прекратен. Херкмур се завърна към обичайните си задачи.

Той замълча за момент.

— Отново искам да поздравя всички, взели участие в операцията. Можете да си отдъхнете, тази среща е проформа – както знаете, официалните брифинги се изискват по правило в рамките на дванадесет часа след обявяване на код червено. Извинявам се, че ви задържам тук в извънработно време: така че да видим дали ще успеем да свършим достатъчно бързо, та да се приберем по домовете си навреме за вечеря. Призовавам всички, които имат въпроси, да ги задават своевременно. Не е необходимо да спазвате церемонията.

Той огледа залата.

— Бих желал първо да се обърна към охранителния мениджър на сграда С, Джеймс Роло. Джим, ще ни кажете ли нещо повече за ролята на офицер Сайдески? Изглежда по този въпрос е настъпило някакво объркване.

Един мъж с едър корем се изправи със звънтене на ключове и нагласи колана си. Лицето му бе възприело изключително сериозно изражение.

— Благодаря ви, сър. Както сам отбелязахте, код червено бе обявен в два и четиринадесет. Момчетата от отряда за бързо реагиране пристигнаха от охранителен пункт 7. Четирима реагираха, оставяйки офицер Сайдески да контролира охранителния пункт. Както изглежда, един от бегълците е нападнал офицера, упоил го е, завързал го е и го е оставил в близката тоалетна. Все още е дезориентиран, но веднага щом дойде на себе си, ще го поканим да свидетелства.

— Много добре.

В този момент се изправи един неспокоен на вид човек в бяла престилка.

— Аз съм медицинската сестра на персонала, Кидър, сър. И отговарям за амбулаторията на сграда В.

Имхоф го изгледа.

— Да?

— Изглежда има някакво объркване. В началото на опита за бягство парамедиците доведоха един ранен пазач, който твърдеше, че е Сайдески и носеше униформа с неговата значка. След това мъжът изчезна.

— Това може лесно да се обясни – намеси се Роло. – Открихме Сайдески без униформата и значката му. Явно е излязъл от амбулаторията. После някой от затворниците го е нокаутирал и му е съблякъл дрехите.

— Звучи ми логично – рече Имхоф. После се поколеба за миг. – Единственото, което ме притеснява, е, че всички бегълци са били задържани в затворническото си облекло. Никой от тях не е носил униформа.

Роло потри зачервения си врат.

— Вероятно затворникът, който е съблякъл Сайдески, не е имал време да облече униформата.

— Сигурно е така – съгласи се Имхоф. – Господин Роло, моля да докладвате следните вещи за липсващи: униформа, значка и идентификационни документи, принадлежащи на Сайдески. Очаквам да ги намерите в боклука или в някой тъмен ъгъл. Но не можем да позволим да попаднат в ръцете на затворници.