Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

Алойзиъс огря със свещта си новооткритото пространство. Изобщо не беше крипта, а дълго хранилище, издълбано в задната част на подземието. Треперливият пламък освети редица странни уреди, направени от месинг, дърво и стъкло.

— Какво има вътре? – попита Диоген, като отново се приближи до брат си.

— Виж сам.

Диоген надзърна.

— Какви са тези неща?

— Машини – заяви по-големият уверено, сякаш знаеше.

— Ще влезеш ли?

— Естествено. – Алойзиъс пристъпи прага и се обърна. – Ти няма ли да дойдеш?

— Предполагам, че да.

Пендъргаст, скрит в сенките, ги наблюдаваше как влизат.

Двете момчета стояха и се оглеждаха в стаята. По оловните стени имаше белезникави следи от окисление. Пространството беше претъпкано от пода до тавана с необичайни вещи: кутии, изрисувани с разкривени лица; стари шапки, въжета и проядени от молците шалове; ръждясали вериги и метални халки; шкафове, огледала, пелерини и палки. Всичко бе покрито с дебели пластове прах и паяжини. В единия край, килната настрани, висеше табела в ярки цветове, украсена със заврънкулки и разни карнавални украси, характерни за Америка от 19 век:

След завръщането си от големите европейски салони

Знаменитият и всеизвестен хипнотизатор

ПРОФЕСОР КОМСТОК ПЕНДЪРГАСТ

Представя

ГРАНДИОЗНИЯ ТЕАТЪР И ИЛЮМИНИРАНА ФАНТАСМАГОРИЯ

на

МАГИЯТА, ИЛЮЗИЯТА И ФОКУСНИЧЕСТВОТО

Пендъргаст стоеше в сенките на собствените си спомени, преизпълнен с безпомощното предчувствие за надвиснал кошмар, като зрител на зловеща пиеса. Отначало двете момчета се оглеждаха предпазливо, пламъкът на свещите им хвърляше удължени сенки сред кутиите и купчините причудливи съоръжения.

— Знаеш ли какво представлява всичко това? – прошепна Алойзиъс.

— Какво?

— Намерихме целия реквизит от магическото шоу на прапрачичо Комсток.

— Кой е пра-пра-чичо Комсток?

— Просто най-известният магьосник на всички времена. Обучил самия Худини.

Алойзиъс докосна един скрин, прокара ръка по дръжката и предпазливо издърпа едно чекмедже: вътре имаше чифт белезници. После отвори друго чекмедже, което отначало заяждаше, а после поддаде с внезапно изтракване. Отвътре изскочиха две мишки и побягнаха.

Алойзиъс премина към следващия предмет, а брат му го следваше по петите. Това бе подобна на ковчег кутия, подпряна изправена, на чийто капак бе изрисуван крещящ мъж с безброй кървави дупки, пробождащи тялото му. Отвори капака със скърцане на ръждясали панти и разкри вътрешност, осеяна с шипове от ковано желязо.

— Това повече ми прилича на мъчение, отколкото на магия – отбеляза Диоген.

— Гледай, по шиповете има засъхнала кръв.

Диоген се наведе и ги разгледа отблизо, страхът му бе временно победен от странно любопитство. После отстъпи назад.

— Това е просто боя.

— Убеден ли си?

— Мога да позная засъхнала кръв като я видя.

Алойзиъс продължи нататък.

— Я виж това! – и той посочи към един предмет в отсрещния ъгъл. Беше голяма кутия, много по-голяма от другите, която достигаше от пода до тавана и всъщност имаше размерите на малка стаичка. Капакът й бе крещящо боядисан в червено и златно, с ухилено лице на демон. Около демона имаше доста причудливи изображения – ръка, кръвясало око, пръст – които плаваха на пурпурния фон, почти като разфасовани части на тяло, подети от кървава река. Над вратата се мъдреха дъговидно подредени букви в златно и черно:

ВХОДЪТ КЪМ АДА

— Ако това беше моето шоу – рече Алойзиъс, – щях да му дам много по-грандиозно име, нещо от типа на „Портите към Инферно“. „Входът към Ада“ звучи скучно. – Той се обърна към Диоген. – Твой ред е да минеш пръв.

— От къде на къде?

— Предишния път аз минах пръв.

— Значи можеш да го направиш пак.

— Няма – каза Алойзиъс. – Не желая. – Той сложи ръка на вратата и сръга брат си с лакът.

— Не я отваряй, кой знае какво ще се случи.

Алойзиъс я отвори и зад нея се разкри полутъмна, задушна вътрешност, покрита с нещо, което изглеждаше като черно кадифе. Право пред прага започваше метална стълба, която се губеше в капандура на ниския фалшив таван, монтиран в кутията.

— Бих могъл да те накарам да влезеш – продължи Алойзиъс. – Но няма да го сторя. Не обичам детинските игри. Ако желаеш да влезеш, влизай.

— Защо ти не го направиш?

— Направо ти го признавам: неспокоен съм.

С прокрадващо се чувство на срам Пендъргаст наблюдаваше как усетът му за психологическо убеждаване, развит още оттогава, влиза в действие. Той любопитстваше да види какво има вътре – но искаше Диоген да мине пръв.