Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— Вече сме говорили за това – отвърна агентът сковано. – Казах ви всичко важно, което се е случвало между мен и брат ми. Дори се съгласих на един любопитен разговор с нашия добър д-р Краснер – без резултат. Няма ужасна тайна, бих си спомнял: имам фотографска памет.

— Простете ми, че няма да се съглася с вас, но такова събитие е имало, трябва да е имало. Не съществува друго обяснение.

— В такъв случай съжалявам. Тъй като дори да сте прав, аз нямам такъв спомен – и следователно няма начин да се досетя. Веднъж опитахте и се провалихте.

Глин събра върховете на пръстите си и сведе поглед. За няколко минути стаята потъна в тишина.

— Мисля, че има начин – рече той, без да вдига очи.

Отговор не последва и Глин отново вдигна глава.

— Обучен сте в някаква древна дисциплина, тайна мистична философия, практикувана от един малък свещенически орден в Бутан и Тибет. Един аспект на тази дисциплина е духовният, друг е физически: сложна серия от ритуализирани движения, подобни на ката в Шотокан карате. А трети е интелектуален: форма на медитация, на концентрация, която позволява на практикуващия да освободи пълния потенциал на човешкия ум. Говоря за тайните ритуали на Дзогкен или дори по-рядката практика, Чонг Ран.

— Как се добрахте до тази информация? – запита Пендъргаст толкова студено, че Д’Агоста усети как кръвта му замръзва.

— Агент Пендъргаст, моля ви. Събирането на знания е нашата основна стока и занаят. Опитвайки се да научим повече за вас – с цел да разберем по-добре брат ви – ние разговаряхме с много хора. Един от тях бе Корнелия Деламер Пендъргаст, вашата пралеля. Настоящо местожителство: клиниката за душевноболни престъпници „Маунт Мърси“. Сред събеседниците ни беше и една ваша позната – мис Кори Суонсън, последна година студентка в Академията „Филпс Ексетър“. Тя се оказа доста по-труден обект, но в крайна сметка получихме каквото ни трябваше.

Глин фиксира Пендъргаст с подобния си на сфинкс поглед. Пендъргаст му отвърна, а светлите му котешки очи почти не мигваха. Напрежението в стаята рязко се покачваше; Д’Агоста усети, че космите по ръцете му настръхват.

Най-сетне Пендъргаст заговори.

— Това нахлуване в личния ми живот отива далеч отвъд границите на вашите задължения.

Глин не отвърна.

— Използвам скитането из спомените по строго не личен начин – като изследователско средство, за да пресъздам сцената на престъпление или историческо събитие, това е всичко. Не би имало стойност за такъв… личен въпрос.

— Не би имало стойност? – В сухия тон на Глин се четеше скептицизъм.

— На всичко отгоре това е много трудна техника. Опитът да я приложа тук би бил загуба на време. Точно както малката игричка, която д-р Краснер се опита да играе с мен.

Глин отново се приведе напред в инвалидната си количка като продължи да се взира в агента. Когато заговори, гласът му прозвуча с изненадваща настойчивост.

— Господин Пендъргаст, не е ли възможно същото това събитие, което така ужасно е развалило брат ви – което го е превърнало в чудовище – да е оставило белези и върху вас? Не е ли възможно да сте зазидал този спомен толкова цялостно, че съзнанието ви вече да няма достъп до него?

— Господин Глин…

— Кажете ми – рече Глин по-високо. – Не е ли възможно?

Пендъргаст го погледна. Сивите му очи блестяха.

— Предполагам, че съществува далечна вероятност.

— Ако това е възможно и ако такъв спомен съществува, и ако този спомен ще ни помогне да открием последното липсващо парченце, и ако така имаме възможност да спасим човешки животи и да победим брат ви… Нима поне не си заслужава да опитаме ?

Двамата мъже се гледаха по-малко от минута, но на Д’Агоста му се стори като цяла вечност. После Пендъргаст сведе очи. Раменете му видимо се увесиха, той кимна безмълвно.

— В такъв случай да действаме – рече Глин. – От какво се нуждаете?

Пендъргаст не отговори веднага. След това сякаш се събуди от сън.

— Уединение – рече той.

— Кабинетът „Берггасе“ ще свърши ли работа?

— Да.

Пендъргаст опря и двете си ръце на облегалките на стола и се изправи. Без да погледне останалите в помещението, той се насочи обратно към стаята, откъде се бе появил.

— Агент Пендъргаст…? – промълви Глин.

С ръка на бравата Пендъргаст се извърна леко.

— Знам колко труден ще бъде този обред. Но сега не е време за половинчати мерки. Не може да има връщане назад. Каквото и да е това, то трябва да бъде посрещнато в неговата цялост.