Линкольн Чайлд - Тайната на Сенеф

— Никакви софизми не могат да смекчат факта, че убийството бе предумишлено.

— Строго погледнато сте прав. Но както сам знаете, смъртта му беше необходима, за да спаси повече животи – вероятно много повече. А нашият модел показа, че обжалванията на смъртната му присъда бездруго щяха да приключат безуспешно.

Агентът леко наклони глава.

— А сега, господин Пендъргаст, нека оставим тривиалните етични дилеми настрана. Налага се да се погрижим за един спешен въпрос, свързан с брат ви. Допускам, че в единичната килия до вас не са достигнали никакви новини от външния свят?

— Съвсем правилно.

— В такъв случай ще се изненадате да научите, че брат ви унищожи всички диаманти, които бе откраднал.

Д’Агоста забеляза, че Пендъргаст видимо се стегна.

— Точно така. Диоген стри брилянтите на прах и в този вид ги върна на музея.

След известна пауза Пендъргаст заговори:

— За пореден път действията му надхвърлиха моите възможности да ги предвидя или разбера.

— Ако това е някакво успокоение за вас, и ние бяхме изненадани. Това показа, че нашите предположения за него са били погрешни. Вярвахме, че след като бе измамен за „Сърцето на Луцифер“ – тъкмо диамантът, който желаеше най-горещо – брат ви ще изчезне за известно време да ближе раните си и да замисли своя следващ ход. Очевидно случаят не е такъв.

Краснер се намеси, а бодрия му глас звучеше в остър контраст с монотонния говор на Глин:

— Унищожавайки диамантите, чиято кражба е замислял с години, диамантите, за които едновременно е копнял и от които се е нуждаел, Диоген е унищожил и част от себе си. Става дума за своеобразно самоубийство. Оставил се е на своите демони.

— Когато разбрахме какво се е случило – продължи Глин, – съзнахме, че предварителният ни психологически профил е за жалост непълен. Така че се върнахме към чертожните дъски, анализирахме наново наличните данни, събрахме и допълнителна информация. Това е резултатът. – Той кимна към дебелия черен том. – Ще ви спестя детайлите. Всичко се свежда до едно нещо.

— И то е?

— „Идеалното престъпление“, за което Диоген говори, не е диамантеният обир. Нито пък е посегателството над вас: да убива приятелите ви, след което да ви набеди за злодеянията. Какво точно е било първоначалното му намерение – това не сме в позиция да отсъдим. Но фактът си остава и той е, че престъплението на живота му все още предстои.

— А датата в писмото?

— Поредната лъжа или поне финт за отвличане на вниманието. Кражбата е част от плана му, но унищожаването на камъните очевидно е по-спонтанен акт. Това не променя обстоятелството, че поредицата извършени от него престъпления е била грижливо замислена, с цел да ви държи зает, да ви подведе, да му осигури постоянна стъпка преднина. Трябва да призная – дълбочината и сложността на братовия ви план наистина спират дъха.

— Значи престъплението предстои – каза Пендъргаст с тих и сух глас. – Знаете ли какво е или кога ще се състои?

— Не – освен че всички индикации сочат, че е надвиснало. Може би утре. Може би тази нощ. Оттук и нуждата незабавно да бъдете освободен от Херкмур.

Пендъргаст помълча известно време.

— Не виждам как бих могъл да помогна – рече той, а в гласа му се долавяше горчивина. – Както забелязвате, грешах непрекъснато.

— Агент Пендъргаст, вие сте човекът – единственият човек, – който може да помогне. И знаете как.

Тъй като Пендъргаст не отговори веднага, Глин продължи.

— Надявахме се криминалният ни профил да има предикативна сила, че ще ни подскаже какви ще са бъдещите действия на Диоген. И той я има… Донякъде. Знаем, че брат ви се изживява като жертва, че вярва, че му е причинена ужасна несправедливост и това е неговият мотив. Убедени сме, че „идеалното“ му престъпление ще представлява опит да се причини подобна несправедливост на голяма маса хора.

— Точно така – намеси се Краснер. – Вашият брат иска да генерализира тази несправедливост, да я направи обществено достояние, да принуди останалите да споделят болката му.

Глин се надвеси над масата и заби очи в Пендъргаст.

— Знаем и още нещо. Вие сте човекът, причинил тази болка на брат си – или поне така го вижда той.

— Това е абсурдно – каза агентът.

— Нещо се е случило между вас и брат ви на ранна възраст: нещо толкова ужасно, че е изкривило бездруго извратения му ум и е изиграло ролята на спусък за събитията, които сега се разиграват. В нашия анализ липсва една изключително важна информация – какво е станало между вас и Диоген. И споменът за това събитие е заключен тук. – Глин посочи главата на Пендъргаст.