Линкольн Чайлд - Трескави сънища

— Бил ли е женен д-р Блеклетър?

— Никога – каза Кринг.

Тя обърна последната снимка върху дланта си. Стъклото в рамката беше напукано при падането на пода. Хейуърд извади фотографията от рамката и я обърна. На гърба пишеше с уверен почерк със замах:

На Морис, за спомен от онзи полет над езерото. С обич, М.

— Може ли да я задържа? Снимката, имам предвид.

Колебание.

— Ами, ще трябва да я регистрираме в дневника с доказателства. – Поредно колебание. – Мога ли да попитам по каква причина?

— Може да се окаже свързана с разследването ми. – Хейуърд се стараеше да не им казва какво точно е разследването й и те, след няколко нерешителни опита да разберат, тактично изоставиха темата.

Но сега Кринг отново я поде.

— Надявам се да нямате нищо против, но сме озадачени защо един капитан от НПУ от отдел „Убийства“ ще се интересува толкова от съвсем рутинна кражба и убийство и ще бие целия този път до тук. Нямаме намерение да любопитстваме, но би било полезно да знаем какво търсите – така че да можем да ви помогнем.

Хейуърд знаеше, че не може непрекъснато да отбягва въпроса, затова реши да го отклони в погрешна посока.

— Свързано е с терористично разследване.

Тишина.

— Разбирам.

— Тероризъм – повтори Фийлд зад нея, заговаряйки за първи път. Беше ги последвал толкова тихо, че тя почти бе забравила за присъствието му. – Чувам, че го имате много в Ню Йорк.

— Да – каза Хейуърд. – Сега разбирате защо не мога да се впускам в подробности.

— Абсолютно.

— Гледаме да не се набива на очи. Ето защо съм тук неофициално, ако разбирате какво искам да кажа.

— Да, естествено – кимна Фийлд. – Ако смея да попитам – има ли нещо общо с роботите?

Хейуърд го огря с бърза усмивка.

— Колкото по-малко се казва, толкова по-добре.

— Да, мадам – кимна офицерът, изчервявайки се от удоволствие, че е познал.

Хейуърд се мразеше, че трябва да изрича подобни лъжи. Това бе лоша политика и ако се разбереше, като нищо можеше да загуби работата си.

— Дайте ми снимката – каза Кринг с предупредителен поглед към подчинения си. – Ще се погрижа да бъде регистрирана и ще ви я върна веднага. – Той пъхна снимката в един плик за доказателства, запечата го и го надписа.

— Мисля, че свършихме тук — каза Хейуърд и се огледа, чувствайки вина за грубата си лъжа. Надяваше се Пендъргаст да не започне да й трие сол на главата.

Тя излезе от тъмната къща във влажния слънчев въздух. Погледна наоколо и забеляза, че улицата завършва до реката на по-малко от четиристотин метра. Инстинктивно се обърна към Кринг, който затваряше входната врата.

— Детектив – каза тя.

Той я погледна.

— Мадам?

— Наясно сте, че не бива да казвате на никого за онова, което току-що обсъждахме.

— Да, мадам.

— Но сигурно също така разбирате сега защо бях сигурна, че този обир е бил имитация.

Кринг потърка брадичката си.

— Имитация?

— Нагласен. – Тя кимна към улицата. – Всъщност, обзалагам се, че ако проверите, ще намерите онази липсваща електроника зад завоя, на дъното на Мисисипи.

Кринг премести поглед от нея към реката и после обратно. Кимна бавно.

— Ще се отбия за снимката този следобед – каза тя, когато се пъхна в Поршето.

Имението „Пенумбра“

Старият прислужник Морис отвори вратата за Хейуърд и тя влезе в тъмните предели на къщата. Отново си помисли колко точно си бе представяла мястото, от което произхожда Пендъргаст, западащата предвоенна аристокрация, от разнебитената къща до тъжния стар прислужник в официални дрехи.

— Насам, капитан Хейуърд – каза Морис като се обърна и посочи към салона с ръка. Тя влезе и завари Пендъргаст, седнал пред камината, с малка чашка до дясната си ръка.

— Шери?

Тя пусна куфарчето си на дивана и седна до него.

— Не, благодаря. Не е моят вид питие.

— Нещо друго? Бира? Чай? Мартини?

Тя погледна Морис, не й се искаше да го занимава, но беше изтощена от пътуването.

— Чай. Горещ и силен, с мляко и захар, ако обичате.

С кимане на глава прислужникът си излезе.

Пендъргаст се облегна и прехвърли крак върху крак.

— Как мина пътуването ви до Сиеста Кий и Сейнт Францисвил? – попита той.

— Продуктивно. Но първо, как е Вини?

— Доста добре. Преместването в частната болница не беше съпроводено с инциденти. И втората операция, замяната на клапата в аортата му със свинска, мина добре и той започва да се възстановява.

Тя си отдъхна и усети как от плещите й пада тежък товар.